Принципите обърнаха представите ми

Казвам се Елен и съм практикуваща от близо година. В началото всичко се случваше много бързо и знаците, които трябваше да получа, бяха ясни и разбираеми. Поначало светоусещането ми винаги се е доближавало до принципите на истинност, доброта и търпение. Четях „ Джуан Фалун“ и се питах, защо не съм видяла и разбрала всичко при предишния опит, а то просто не е било времето за това.

При всеки прочит на книгата пред мен се откриваха различните значения на принципите и естествено – привързаностите ми. Първа и най-показателна беше зависимостта ми към цигарите и месото - просто дойде ден, в който не можех нито да пуша, нито да ям месо. Същото се случи и с алкохола. Не след дълго преминах теста и за страха от смъртта, който беше неочакван и в същото време породи в мен страх от последващи такива ситуации "на ръба". Когато се откриваха една след друга истините, не можех да повярвам колко заблудена съм била. Появиха се самосъжалението, непоносимостта от постъпките ми, разгневих се на себе си, на родителите си и на всичко. Благодарение на практикуващите около мен, успях да успокоя сърцето си. Започнах да гледам навътре в себе си и да търся причините за всичко. Не след дълго съумях да пречупя всичко в ежедневието си през трите принципа. Тогава започнах да мълча, да избягвам контакт и да се затварям в себе си. Исках да съм денонощно с книгата, като така избягах от реалността, но избягах и от всички възможности за самоусъвършенстване. Така се научих да се ръководя от принципите на Вселената. Все още, когато се опитам да заобиколя един от тях, нещата просто тръгват в грешна посока и причиняват последствия. Понякога се улавям, че все едно го правя нарочно, за да разкрия слабостите в мен, а то всъщност са аранжировките на Учителя.

Започнах да се срещам с привързаностите си, една по една, в различни изпитания. А всеки път те бяха все по-сложни. Опитвах да балансирам между практиката и задълженията ми. В началото не изпитвах никаква трудност – упражненията и книгата бяха винаги преди всичко, докато дойде момент, в който нещата се обърнаха и намирах все по-малко време да изучавам и да правя упражнения. С това усещах как някой или нещо ме дърпаше по стария път, а принципите за истинност, доброта и търпение отекваха някъде. Принципите отслабиха своето многопластово влияние в ежедневните ситуации. В този момент Учителят ми изпрати ярки послания, с които успях да събера себе си и да продължа с повече постоянство, упоритост и организираност. Определено това ще е едно от най-упоритите предизвикателства.

Най-трудните изпитания бяха с близките ми – семейство и приятели. Чрез тях тъмните сили се опитваха да ме издърпат отново, но този път самата аз бях подготвена, защото вече бях открила сантименталността като привързаност. Първоначално се опитах да се справя с нея като стоя настрана от всички и всичко, което не работеше, защото това не бях самата аз и се усещаше. Тогава се наложи да разнищя тази сантименталност и да достигна до дълбокия ѝ смисъл, в който правех нещо заради обвързаността ми с тези хора. Тогава нещата в отношенията ми с близките си дойдоха на мястото.

„Тъй като човешките същества притежават сантименталност – да си разстроен е сантименталност, както и щастието, любовта, омразата, да обичаш да правиш нещо, нежеланието да правиш друго, предпочитането на един човек пред друг, хобитата и нещата, които не харесваме. Всичко принадлежи към сантименталността и обикновените хора просто живеят заради нея. Тогава, като практикуващ и някой, който се издига нагоре и отвъд, човек не бива да използва този подход за преценка и трябва да се откъсне от тези неща.“ (Лекция Шеста, „Джуан Фалун“, „Демонична намеса в самоусъвършенстването“)

Не след дълго осъзнах колко съм се променила в комуникацията ми с околните. Бях търпелива и състрадателна към тях, към тяхното действие или бездействие. Открих една друга страна на състрадателността, която ми носеше спокойствие и удовлетвореност, че поне не съм наранила човека срещу мен, а дори съм му помогнала. Старая се да намирам основания за това, което ме дразни у начина на мислене на другите в различните ситуации. В началото се опитвах да се намесвам от състрадание, обяснявайки им взаимовръзката между действия и последствия. Но бързо се опомних и не беше възможно да предотвратя случващото се.

„Не сте способни да се намесвате в живота на другите, нито пък можете да контролирате техните съдби, включително тези на вашата съпруга, синове, дъщери, родители или братя. Можете ли да решите тези неща? Освен това как ще се усъвършенствате, ако нямате никакви грижи и неприятности? Как ще правите упражненията спокойно и в комфорт? Как е възможно такова нещо? Това е, което си мислите вие, от гледната точка на обикновените хора.“ (Лекция Четвърта, „Джуан Фалун“,„Подобряване на шиншин“)

В тези междуличностни взаимоотношения успях да уловя тънката граница – когато бях водена от принципите и когато бях водена от личната изгода. Дълго време ми трябваше, за да разбера силата, която практикуващият носи в себе си и защо вървейки напред, всъщност се движиш назад.

Завистта беше нещото, което за мен беше пълна изненада, а я откривах вече доста често в помислите си. Срамувах се от мислите, които нахлуваха в главата ми. Не беше възможно да съм аз, да съм завистлива. Фокусирайки се върху нея, тя ставаше лесно разпознаваема. Първоначално изглеждаше трудно да я отстраня, но не и невъзможно. Тук открих, че трябва да гледаме наистина "леко на нещата".

Често попадам в ситуации на клюкарстване, в които трябва да запазя чисто и добро сърцето си, а е изключително трудно. С времето се научих или да избягвам изцяло подобни разговори, или, когато не можех – да изказвам мнението си, позоваващо се на трите принципа. В началото го правех грубо, казвайки само истината. С времето установих, че трябва да съм добронамерена и внимателна с подбора на думите, за да съм в помощ наистина.

Тъкмо си помисля, че нещо съм успяла да преодолея, а следващия път то идва с още по-голяма сила. Определено не е лесно, но не е невъзможно.

„Но от великодушие и състрадание великите просветлени същества решили да дадат на човечеството още една възможност в най-мъчителната среда.“ (Лекция Трета, „Джуан Фалун“, „Усъвършенстване по обратен път и заемане на гонг“)

Благодаря на Учителя за възможността за самоусъвършенстване, съобразно най-висшата характеристика на Вселената – Джън, Шан и Жен!

Благодаря и на Вас, съпрактикуващи, за възможността да се подобряваме заедно!