Гледане навътре и премахване на слой от привързаности

Казвам се Динко Митев и практикувам Фалун Дафа от 6 години.
Седмица преди да ми се обадят по телефона, за да потвърдя дали искам да бъда част от новата Фалун Дафа асоциация на България, ми се случи нещо, което мислих, че съм преминал отдавна в култивацията си. Говорих с майка си по телефона, за да я попитам дали може да закара с баща ми котката на баба ми в селото, където живее, защото ветеринарят я беше излекувал. Тогава тя твърдо ми каза, че няма да стане, при което реагира азх остро и се усъмних, че е станало нещо. Затвори телефона и ми се обади след половин час, защото беше на работа и нямаше как да говори. Разказа ми как баща ми пак е прекалил с алкохола и е продължил да и посяга пред съседите, където се събира на беседката в квартала. Майка ми беше много ядосана и каза, че и е писнало да му търпи униженията и тормоза целия живот и обмисляше да го напусне и да вземе малкия ми брат с нея. Първоначално се разпалихте, но в следващия момент си спомнете думите на Учителя: „Казвам на всички, че когато възникне между личностен конфликт или когато нейната рита или удря друг човек, е вероятно те да са продължили един на друг в миналото, и сега разчистват дългите си. Ако се намесите да ги спрете, те няма да можете да разчистите дългите си и трябва да чакате до следващия път, за да го направите. Това означава, че ако не можете да видите кармичната връзка, лесно можете да извършите лошите дела и да ги изгубите като последствие.“ (Лекция Девета, „Джуан Фалун“)
И още един цитат: „В будизма се казва, че човек живее заради кармично възмездие. Ако продължите нещо някому, той ще ви намери за отплата. Ако получите твърде много отплата, ще трябва да върнете излишъка на следващия път. Ако синът не уважава своите родители, те ще си сменят мястото в следващия живот. Ето как това се повтаря отново и отново.“ (Лекция Шеста, „Джуан Фалун“)

След като си спомните цитатите, и споделете вашето разбиране за ситуацията. Казах и, че няма да се меся в техните отношения и да вземам страна. След разговора ни тя се успокои и след известно време всичко си беше както преди в отношенията с баща ми.

Седмица след това получих обаждане от практикуващ, който ме попита дали искам да бъда част от новата Фалун Дафа асоциация в България.

В първия момент усетих как ме страхуват загражданите и се зачудих с какво мога да помогна на асоциацията и мога ли да понеса такава отговорност. Попитах практикуващи дали ще ми дадат малко време да помисля, защото бях на състезание по плуване с децата, които тренирам, и искам време да го обмисля. Практикуващият ми дава 2 часа, за да решиш. Погледнах навътре, за да видя откъде идва страхът ми. Видях привързаности, които съм задържал отдавна и са ме водили през живота ми. Страх от конфликти и страх от загуба на репутация. Реших, че е време да премахна един слой от тях. Проведох няколко разговора с практикуващи, които преди са били част от асоциацията, за да ги попитам какво мислят. Подкрепиха ме, но не ми дадоха отговор, защото той трябваше да дойде от мен. Съгласих се да бъда част от асоциацията.

След това решение беше добавено в много неудобни ситуации на работното ми място. Аз треньор съм по плуване и като такъв смятам, че ако не се култивираме добре и не гледаме навътре може много лесно да попаднем в капана на привързаностите съревнование и завист.

„Това се среща и сред истинските практикуващи, тъй като взаимното неуважение и неелиминирането на привързаността към съревнование лесно могат да доведат до завист.“ ( Лекция Седма, „Джуан Фалун“)

Това като сме четири клуба, на басейна винаги има конфликти между по-старите треньори. Аз гледам леко на тях благодарение на Фалун Дафа. Един от старите треньори, който е израснал по времето на комунизма в България, винаги го води съревнованието и гордостта му. Въпреки това, винаги съм се опитвал да бъда добър към него. Имаме разпределение на коридорите, което е спрямо критерии за участие и класиране на състезания, за да бъде честно и справедливо разпределен басейна между клубовете. На него не му харесваше разпределението и се опитваше да го промени по всякакви начини. Аз винаги съм избягвал конфликта, поради страх и загуба на репутация. В една ситуация нямаше как да го избяга, защото шефът нямаше неотложна работа и трябваше да поема отговорност. Усещах как исках да избягам от ситуацията и попитах главната ни треньорка дали шефът ще успее да се върне навреме. При което тя се разсмя и отговори да не би да ме е страх, защото трябва да влизам в конфронтация с треньора на другия клуб. Сега виждах, как думите и ме пронизаха и разбрах, че ми се дава възможност да премахна слой от привързаността към страха. Усетих как ми се разтупва сърцето и страхът се опитва да ме надвие, преди да отида да говоря с треньора на другия клуб. Успях да ги елиминирам и проведох разговор с треньора. Разбира се не му харесва това, което казахте, защото засягаше личния му интерес, но аз се водя по наредбата, която следвахме всички клубове. След този разговор през следващите седмици се случваше така, че винаги да влизам в конфликти с него. При някои от тях той ме обиждаше. Но си спомням думите на Учителя: „Кармата ще бъде разделена на многобройни порции за различни фази на вашето усъвършенстване. Ще използвате за подобряване на вашия бил шиншин, за преобразуване на кармата ви и за увеличаване на вашия гонг.“ (Лекция Трета, „Джуан Фалун“)
И още един цитат: „По времето на процеса на преобразуване на кармата, за да се контролирате – противно на обикновените хора, които биха объркали нещо – трябва винаги да поддържате доброжелателно сърце и добронамерено съзнание. Ако неочаквано се сблъскате с проблем, ще сте способни да се справите с него както трябва. Когато винаги поддържате доброжелателно и противопоказателно сърце, ако незабавно възникнете някакъв проблем, ще имате време и пространство да смекчите конфронтацията и да помислите. Ако винаги мислите за това как да се съревновавате с другите и да се борите за това и онова, бих казал, че ще пробвате да се карате с другите всеки път, когато има някакъв проблем – това е гарантирано . И така, когато сте изправени пред конфликт, бих казал, че той служи за преобразуване на вашата черна субстанция в бялата субстанция дъ.“ (Лекция Четвърта, „Джуан Фалун“)

При една ситуация с брат ми, който е състезател и тренира при главния ни треньор, искам да го взема на състезание, защото нямаше да има други състезания през лятото, на които да участва, тъй като като не беше покрил норматива за държавно първенство. Попитах го дали иска да дойде с нас, нямаше да има силна конкуренция. Нямаше да ги има и неговите съотборници, с които тренира, щеше да е с по-малките от отбора. Нищо не ми отговори. На следващия ден ми звъни майка ни, при което и вдигам и чувам гласа на брат си. Започна да ми говори как не искам да участвам в състезанието и не му се ходи. Усетих, че се разпалвам и му казах, че няма да водим този разговор по телефона. Казах на майка си на висок тон, че с баща ми го правя да е толкова мекушав и неуверен в себе си. Споменете си цитат от Учителя: „ При възпитаването на децата някои хора избухват и им крещят, като правят големи сцени. Когато възпитавате децата не бивате да се държите така, нито пък вие самите наистина се разграждате. Трябва да ги възпитавате с разум, за да можете да ги научите наистина добре.“ (Лекция девета, „Джуан Фалун“)

Осъзнах, че не реагирам правилно и след това, когато брат ми дойде на басейна, поговорих с него. Исках да видя каква е причината да не искам да идва и се стараех да бъде рационален и отговорен в разговора си с него. При разговора не виждате как Учителят показва собствените ми връзки чрез него. Видях страха, който се беше пропил в мен, страхът от загуба на репутация и страх от нарушаване на комфорта. Казах, че му давам възможност да посочим тези застраховки като участвахме на състезанието и му давам срок до следващата сутрин да решим какво искане, без да се повлияе от моето поведение. Бях благодарен на Учителя, че ми дава възможност отново да видя страха в себе си и да успея да го елиминирам. Братът ми участва в състезанието и печели медал.

Освен като треньор по плуване, работа и като съдия на плувните състезания. През последните години миват повече отговорности като съдия и ме обучават за международен съд. Поставят ме на позиции, от които зависи колко бързо и как ще се противопоставят на състезанието, което е известно с голяма отговорност. На едно от състезанията в друг град, където слагат местни за съдии, но ако няма достатъчно се попълват и от други градове, щях да съм съдия. Нямаше да съм на толкова отговорна позиция, защото там си имаме човек на такъв пост. Нямаше значение на кой пост ще ме слагат, щях да поема отговорността и какво зависи от мен да го направи. Оставих си и звуковия сигнал в града, защото знаех, че няма да съм на такава позиция. Наблюдавах се дали имам привързаност към позицията, но не виждах в себе си нищо и се сетих за цитат на Учителя: „ малко смятате, че нещо трябва да е вашето и другите вие също така, че е вашето. Всъщност то не е. Може да вярвате, че е вашето, но в крайна сметка то не е. По този начин може да се види дали сте способни да се откажете от него. Ако не можете да го изоставите, то е привързаност. Този метод трябва да бъде използван, за да се покаже от привързаността си към личния интерес. Това е въпросът. Това като обикновените хора не са просветлени до този принцип, всички те се състезават и се борят за изгоди.“ (Лекция седма, Джуан Фалун)

Когато отидоха на състезанието, главният съдия ме видя и ми каза, че му предложи другия човек за отговорната позиция, но той искаше мен, защото съм отговорен и се справям добре. При което се засмях и му казах, че не се носи звуков сигнал и няма проблеми да ме сложи и на други позиции. Той усмихнато ми каза: „Няма проблеми, аз ще ти дам.“. И отново виждах в себе си привързаността страх от конфликти. Момчето, което трябваше да е на тази позиция, се беше ядосало и казало, че тогава няма да съдийства. Дойде в един от дните на състезанието и то за много малко, дори не ме и поздрави. Стана ми малко тъжно, защото не съм искал да бъда на такава позиция, а се случи по естествен път. Състезанието мина добре. Благодарен съм на Учителя, че ми дава възможност да подобрявам характера си и да елиминирам привързаността. Ще изпълня обета, който съм дал на Учителя и ще му помагам в спасяването на съзнателните същества. Накрая ще завърша с цитат от „Хон Ин“, Том II:
Непоколебим

Почитани са тези, които се просветляват, издигайки се над света
Искрено вярват в постигането на Съвършенството на тези,
които съвестно се култивират
Насред великото премеждие човек трябва да е непоколебим
Желанието за напредък от всичко сърце не може да бъде променено
3 май 1999 г.
Обновено: февруари 2004 г.

Горното е моят личен опит в самоусъвършенстването. Моля от сърце, ако искате нещо за неуместно, любезно да ми посочите.

Благодаря Ви съпрактикуващи.

Благодаря Ви, състрадателни Учителю.