Петхилядолетната китайската култура е необятна и дълбока като морето

Традиционната китайска култура не само е прославила китайската цивилизация със своите блестящи постижения, но и се е разпространила по целия свят благодарение на своето дълбоко съдържание и мощна сила. Тя е и източник на култура, която се разпространявала в съседните страни и региони, отразявайки миналото и настоящето в историята на световната култура.

Снимка: freepik.com.

В древното китайско общество ние забелязваме взаимодействието на три основни философски школи - конфуцианство, будизъм и даоизъм. Традиционната култура оформяла мисленето и поведението на хората, като прониквала в различните сфери на обществото. Тя поддържала високите морални стандарти и постигала великолепни резултати, особено в периода на разцвета си, например в епохата на династията Тан.
В древен Китай честността е била житейско кредо за много хора, в техните стремежи към духовно съвършенство и укрепване на своя обществен статус. Много благородни хора са били готови да пожертват живота си, за да отстояват принципа на честността, за което се споменава в изрази като: „всяко обещание, което той дава, струва хиляда златни монети“, „щом почтен човек каже думата си, не можеш да я върнеш и с четири конски впряга“ или „една дума струва девет свещени триножника“.

Тези идиоми отразяват дълговечната стойност на честността и репутацията от древни времена. В очите на древните китайци честността е била безценна. Взаимното доверие е било в основата на взаимоотношенията, а честният човек, особено благородният и изключително честен човек, винаги е спазвал обещанията си. Човек, който не спазвал думата си, бил смятан за нищожен човек.

Майсторът на бойните изкуства Гуан Ю се ползва с уважение в продължение на хиляди години не само заради превъзходните си постижения, а защото преди всичко е бил благороден човек, който държал на обещанията и на думата си.

Лиу Бу, въпреки храбростта си, която няма равна на себе си, е яростно осъден от Джан Фей, смел генерал и безпристрастен съдия, който го нарича „роб на три клана“, заради многократните си предателства. Това е предизвиквало презрение у истински праведните.

Някога Китай е бил известен като „страната на поезията“ и като държава с признати в цял свят морални ценности. През петте хиляди години история от цивилизацията на Китай, винаги е царяло поетично вдъхновение, а ароматът на вино се е носел във въздуха навсякъде. Поезията изразявала смисъла на живота, а виното е предавало нейния дух.

От „Книга на песните“, „Чу Ци“ до „Хан Фу“, от „Хан Юефу“ до поезията на династия Тан, текстовете на песните и операта, Цюй Юан (Цю Юен) - всички те са великолепни бижута в съкровищницата на древната китайска култура. Тяхното неповторимо очарование е подхранвало поколения китайци в продължение на хиляди години.

Красотата на традиционната китайска култура е изразена в колоритното „ханфу“ с реторични украшения на речта, пищни (цветисти) фрази, ритмични и лесни за запомняне стихове „танши“ и открити и нежни „сонци“. Красотата на лиричната песни, които могат да бъдат смели или благозвучни, се състояло в това, че те отразяват съвременния живот и имат наситен художествен стил.

„Кунцю“ е най-стария вид опера в съвременен Китай, перлата на китайския театър и оперното изкуство, а в популярните романи епохите Мин и Цин представляват изключителни произведения с богата художествена палитра, създадени за масово възприятие.

Наследството, оставено от древните мъдреци, като Цао Цао (155-220 г.), китайски пълководец, автор на съчинения по военно изкуство и поет, първи министър на династията Хан;Тао Юанмин, китайски поет (365-427 г.), свободолюбив и безгрижен жител на Наншан; Лиу Линг (221-300 г.) в „бамбуковата горичка“, свободен и независим поет и философ; и жизнерадостният и открит Су Ши (1037-1101 г.), поет, есеист, художник, калиграф и държавник от династията Сун - всички те предизвикват възторг и възхищение.

Гениалният поет Ли Бай или Ли Бо (701-762/763 г.), китайски поет от династията Тан, се е стремял най-вече да надскочи обикновеното, да се издигне над обичайното. Неговата страст, енергичност и емоционалност позволяват на поета да престъпи рамките на стандартите и да отвори вратата от обикновеното към света на мечтите.

Стиховете на Ли Бо са сравнявани със стремителния полет на птица: „като лястовичка, която прелита над повърхността на водата - ту тук, ту там, и не може да бъде уловена в примка“. Простотата на стила позволява на Ли Бо да предаде в стихове най-тънките, едва доловими душевни пориви и настроения.

Голямата жаба в най-висока чистота

Нахвърля се върху Трона от яспис*,
Златната душа угасва в чернотата,

Бледнее в небесата потокът от лъчи.
В Пурпурните тайнства - зловещ Змей,
Заревото на изгрева е погълнато от мъгла,
Облаците ни обещават мрачен ден,
И тъмнината вечния свят обгръща.
Тази, която е затворена в „Глухата порта“,
сега е в самота, посивява нейната коса.
Мравки изяждат цветовете и погубват семената,
хлад от небесата предвещава беда.
Гнетяща нощ, нейният край не е близък,
А сълзите от тъга навлажняват дрехата.

750 г., превод С. Торопцева
* Ясписният трон е метонимия на Луната, обиталище на безсмъртните.

В духовния свят Ли Бай е свободен, весел и безгрижен, открит и смел, неподвластен на всички ограничения.

„Как мога да се навеждам и да се прекланям пред могъщите, отказвайки се от радостни усмивки?“ - тези думи напълно изразяват неговата безгрижност, свобода, смелост и липса на оплаквания. Трудностите и несгодите, които е преживял в живота си, Ли Бай е превърнал в истинско отлежало тръпчиво вино, което се предава от поколение на поколение, оставайки актуално в продължение на хиляди години.

Китайската култура има дълга история от над 3000 години. От „Бамбуковите летописи“, един от важните писмени източници за историята на древен Китай (ок. 300 г. пр. Хр.), през „Ершиса ши“ (24 династични истории, които описват събитията в Средното царство от 3000 г. пр. н. е. до династията Мин през XVII в.), от „Шестокнижието“ (конфуцианският канон, състоящ се от Петте книги, заради изгубената вече Юе Дзин) до Сику цюаншу, Енциклопедия на четирите книгохранилища (пълна колекция от класически произведения от различни династии), над 80 000 древни книги, които са предадени като важен носител на културата и са достъпни за четене и днес.

Как да тълкуваме правилно традиционната китайска култура? Този културен въпрос ще се изправи пред всеки китаец и никой не може да го избегне.

Ако човек изгуби душата си, той се превръща в зомби, което лесно може да бъде манипулирано; ако една страна се откаже от традиционната си култура, това е същото като да загуби драгоценния си източник на живот.

Връзка към източника: https://yuanming.ru