Сериозността на брака

Тъй като моралните норми в днешното общество продължават да се понижават, през последните години разводите стават все по-чести и хората обикновено не се изненадват, когато това се случи. Някои смятат, че ако една двойка не успява да се разбира, може и да се раздели, а мнозина гледат на развода и повторния брак като на нещо, което човек трябва да е свободен да прави, че това е неговият „личен живот“. Дълбоко съм обезпокоена от факта, че сърцата на хората не са на място. Те гледат на брака като на стока: ако не им харесва, просто го връщат или разменят. Извънбрачните връзки дори станаха „модерни“.

Вярвам, че хората, които се занимават с подобно поведение, може би не осъзнават важността на това да останат верни в брака, затова написах тази статия, за да напомня на съпрактикуващите и на другите читатели за сериозността на брака.

Какво са истински благословии?

Според традиционната култура, щастието се основава на добродетелите на човека и той ще бъде благословен, ако прави добро и се държи правилно. Безполезно е да се прави каквото и да е, за да се задоволят егоистичните желания.

Хората в древен Китай са вярвали, че има пет вида благословии: дълъг живот, богатство, здраве и мир, добродетели и добра смърт. За мен най-важна е четвъртата благословия - добродетелите, защото добродетелите са причината и основата на благословиите, а благословиите са резултатът и проявлението на добродетелите.

Петте благословии отразяват ценностите на древните: Човек трябва да се задоволява с добро физическо и психическо здраве, достатъчно храна и облекло, добър характер, дълъг живот и добра смърт и да не е алчен за нещо повече, като например любов или привлекателен външен вид, за които хората днес толкова много се грижат.

В сравнение с древните, хората днес имат повече материални блага, но са по-малко щастливи; имат ненаситни апетити, но не могат да се наслаждават на мир и спокойствие. Някои известни личности все още преследват „любовта“ на доста напреднала възраст; те могат внезапно да се влюбят дълбоко и също толкова внезапно да се разлюбят и да изпаднат в депресия. Такива хора са далеч от това да изпитат истинско щастие. Наблюдава се, че голям процент от хората, които са започнали да излизат на срещи още в ранна възраст, имат по-голям шанс да бъдат въвлечени в извънбрачни връзки, да злоупотребяват с наркотици и да страдат от депресия, което може би е форма на божие наказание.

В древността хората са смятали брака за предопределена връзка, като са отдавали значение на уговорките на родителите си и на думите на сватовете, вместо да се стремят към „любовта“. Днес хората, които не възприемат брака като нещо, уредено от божественото, определят щастливия брак като това, да се „чувстваш добре“ във връзката и да си намерил „правилния човек“. Често срещано е хората да имат многобройни връзки, да живеят заедно преди брака, да имат извънбрачни връзки, да се развеждат и да се женят отново, при което търсят партньор, сякаш избират стока. Някои теории дори твърдят, че наличието на многобройни връзки може да помогне за подобряване на способността на човек да избере „правилния“ съпруг.

Някои изследвания са установили, че промените в мозъка след влюбване са подобни на промените, които настъпват след приемане на наркотици. Тези, които се наслаждават на чувството „да са влюбени“, ако вече не изпитват това вълнение, захвърлят човека и продължават към някой друг.

Много хора, които имат извънбрачни връзки, се чувстват така, сякаш са намерили лек за „нещастния си брак“, а всъщност това е било само упойка. В повечето случаи „истинската любов“, която си мислят, че са намерили, няма да продължи дълго. След като първоначалното „щастие“ отмине, болката е дори по-силна от преди.

Как хората в древен Китай са гледали на отношенията между мъжете и жените

Тежките последици от дори само една грешна мисъл

В книгата „ Древно ръководство за нравствено възпитание“ се разказва за един учен, който смятал, че е талантлив писател и всички го хвалели. Една вечер той се прибрал вкъщи пиян и се заблудил със следната мисъл: „Ако издържа императорския изпит, ще взема дъщерята на съседа си за наложница“. Същата нощ имало един писар, чийто дух бил обладан от Бога на земята. Той му показал книжка с името на учения, написано в нея. В книжката имало бележка, написана с червено мастило, която гласяла: „Въпреки че мислите му са просто заблуди, те произтичат от морални грешки. Заради грешните си мисли в даден момент той ще бъде наказан с измръзване и гладуване за един ден“. По-късно ученият наистина почти замръзва и умира от глад.

В друга история от „Древно ръководство за нравствено възпитание“ ученият Ли отседнал в една гостилница, за да се яви на императорския изпит. Собственикът на гостилницата бил изключително ентусиазиран, когато той пристигнал, и казал, че предната вечер сънувал, че Богът на земята казал: „Утре ще дойде един господин Ли. Той ще се класира на първо място на императорския изпит. Отнасяйте се добре с него“. Ли се зарадвал, когато чул това. Започнал да обмисля да се разведе с бедната си съпруга и да се ожени за някоя по-добра, след като стане чиновник. На следващия ден собственикът на гостилницата отново сънувал Бога на земята, който му казал: „Този млад учен няма добро сърце. Той вече мисли да изостави жена си, преди още да е спечелил официална титла. Затова той ще се провали на императорския изпит!“. Ли наистина се върнал отчаян, след като се провалил на изпита.

Като човешко същество, съвестта на човек трябва да е достойна за небето и земята. Както гласи старата поговорка: „Не трябва да има тема, която да не може да се разкаже на другите и мисъл, която да не може да се каже на небето“.

Да промениш съдбата си

В древната китайска книга „Трактат върху коментар за действието и отговора“ на Тай Шан се разказва за „ превръщане на нещастието в благословия, чрез съветване на другите да правят добро“.

На един лекомислен и разпуснат човек, който често посещавал публични домове, му дали на улицата книга за морала. Той я прочел и останал зашеметен: „Поведението, описано в тази книга, е същото като моето - сякаш е написано за мен. Колко съм глупав! Светците са съветвали да не се прелюбодейства, но аз съм толкова привързан към това и съм правил неща, които ме унищожават!“.

Още същия ден той запалил тамян и коленичил да се моли, като се заклел никога повече да не прелюбодейства. Също така се заклел да отпечата и разпространи хиляда екземпляра от книгата, за да изкупи греховете, които е извършил. Той изпълнил обета си и наистина помогнал много хора от различни възрасти да се променят. Тъй като се покаял навреме и енергично призовавал другите да вършат добро, той не само се радвал на дълъг живот, но и имал много добри внуци, които били благословени с богатство.

В друга история заслугите на един учен били отменени от Бог, защото написал писмо за развод за друг човек. Такива истории обясняват небесните награди и наказания за човешките същества. Отначало той не знаел каква е грешката му. После разбрал, че е защото се е отклонил твърде много от традиционните ценности. Той разбрал, че разводът се отклонява от Божията воля и не съответства на традицията, че дори онези, които помагат на другите да се разведат, са заклеймени. Тогава ученият успял да убеди двамата да се оженят отново и попречил на много други да се разведат. След това политическата му кариера процъфтяла. Не е чудно, че има стара китайска поговорка: „Предпочитам да съборя десет храма, отколкото да разруша един брак“. Древните са вярвали, че бракът е „съчетание, създадено на небето“ и е Божия подредба, която не може да бъде разрушена по собствено желание.

Похотта е най-голямото зло

Уенчан Уан, даоистко божество, известно като Бог на културата и литературата, казва: „Небето често изпраща бедствия на онези, които са похотливи и алчни, а възмездието е много бързо. Някои глупци, обаче, са толкова невежи, сякаш сънуват и нямат чувството за страх; ако се отдадат на подобно поведение без ограничения, ще се сблъскат с бедствия във всеки момент“.

Светът днес е в хаос, черното и бялото са обърнати наопаки, а моралът е останал в миналото. Не са рядкост случаите, когато „елитът“, който може би е способен и стилен, има неподобаващи сексуални връзки и въпреки това продължава да се смята за добродетелен. Но хората с истински нравствен характер няма да се отдадат на похотливи намерения. В романтичните драми главните действащи лица може би изглеждат в ролите си смели и справедливи, но след това се забъркват в неетични връзки. За мен такива персонажи не са достойни за възхищение герои, тъй като похотта винаги е мерило за морала.

Бракът в Западната култура и общество

Историята на една актриса

Актрисата Вивиън Лий веднага харесва Лорънс Оливие, когато двамата се срещат за първи път по време на участието на Лий в „Маската на добродетелта“ в Лондон през 1936 г., въпреки че и двамата са женени и с деца. Те започват тайна афера, докато всеки от тях не се развежда и успяват да се оженят през 1940 г. Но само след няколко години Лий се разболява от хронична туберкулоза, докато се бори с биполярно разстройство и депресия. Връзката на двойката достига най-ниската си точка през 1958 г., след близо 20 години брак. Но преди официалния им развод през 1960 г. Оливие вече е започнал да се среща с актриса, която е с 22 години по-млада от него. Лий умира от туберкулоза през 1967 г.

Има една китайска поговорка: „Красивите жени водят нещастен живот“. Открих, че това наистина е така в много случаи. Красивите жени привличат много ухажори, включително мъже с лош характер, които могат да положат всички усилия, за да ги притежават. Мъжете с добър характер изглежда са по-склонни да се доверяват на съдбата, щедри и любезни са и като цяло не преследват жените.

За красивите жени е също толкова важно да имат бистра глава, да не се увличат, да поддържат традиционните ценности и да стоят настрана от хора с лош характер.

В будизма има една история за крал и неговата много красива кралица, които били много влюбени. След като тя умряла, една Бодхисатва казала на опечаления крал: „Тъй като тя беше прекалено самодоволна от красотата си и водеше лек и бездействен живот, сега се е преродила в тази обстановка като торен бръмбар“. Тази история ми показва, колко е важно човек да бъде благодарен и скромен и да се държи добре.

Кралици в ада

В поемата си „Божествена комедия“ Данте разказва за своето въображаемо пътешествие през Ада, Чистилището и Рая. Във втория кръг на Ада той описва душите на онези, които са били завладени от похотта. Тези плътски грешници са наказани за това, че са позволили на желанията да надделеят над разума им. Душите са вечно брулени от свирепите, неумолими ветрове и силни бури, без почивка.

Много от душите във втория кръг на Ада са кралици от различни националности, като Семирамида - кралицата на Асирия, Дидона - кралицата на Картаген, Клеопатра - кралицата на Египет, Елена - кралицата на Спарта, Парис, който се влюбил в Елена и я взел в плен (като по този начин започва десетгодишната Троянска война) и Тристан, който се влюбва в собствената си леля Етел. Заради присъствието на толкова много владетелки сред похотливите, тази част от поемата е наречена „песента на кралиците“.

Специално се споменава една двойка - Франциска и Павел, които умират заради „любовта“. Бащата на Франциска я урежда да се омъжи за благородник, който е сакат, грозен и груб. След като се венчали, тя се влюбила в зет си, Павел, който бил млад и красив. Когато съпругът ѝ разбрал за връзката им, той ги убил и заради престъплението им - изневяра, те били наказани във второто ниво на Ада.

Много хора вероятно биха си помислили, че Франциска е невинна, че тя просто преследва собственото си щастие. Но Божият стандарт е различен: без значение колко незадоволителен е бракът на един човек, не му е позволено да преследва извънбрачна „любов“. В един нещастен брак човек може да изплаща своята минала карма. Ако не приеме тази съдба и се опита да се бори с нея, човек може да си създаде още повече карма и да се окаже в още по-страшно положение след смъртта.

Данте пита Франциска, как е започнала връзката си с Павел. Тя казва, че са чели книгата „Ланселот от езерото“ заедно в градината. В книгата Ланселот, който е първият рицар на Кръглата маса на крал Артур, се влюбва в кралица Гуиневир и по време на среща в градината „попада в плен на любовта“ и я целува. Четейки това, Франциска и Павел също започват да се целуват и извършват голям грях от този момент нататък.

Неморален ли е бракът без любов?

Може да сте чували изречението „Бракът без любов е неморален“ и хората може би си мислят, че това е основателна причина за преследване на любовта. Всъщност тази поговорка идва от Фридрих Енгелс, който е вярвал, че само бракът, основан на любов, е морален. Това твърдение не е някаква истина.

В глава 7 на „Как призракът на комунизма управлява нашия свят“ се казва: „Сексуалният хаос е вродена черта на комунистическата идеология. Смята се, че Маркс е изнасилил своята прислужница; той накарал Енгелс да отгледа детето, което се е родило. Енгелс е съжителствал с двойка сестри. Ленин е имал извънбрачни връзки в продължение на години...“. „Това, което Маркс и Енгелс насърчават, въпреки че го подкрепят с фрази като „свобода“, „освобождение“ и „любов“, всъщност не е нищо друго освен отказ от лична морална отговорност и отдаване на желанието“.

Щастливият брак не е толкова прост, колкото двама души да се обичат. Но за да постигнат висок рейтинг, издателите и телевизиите популяризират истории за извънбрачни връзки. Те представят идеята, че човек ще намери „щастието“, ако намери „правилния човек“. Но според традиционните вярвания животът на човека вече е предварително подреден и е безрезултатно да се търсят благословии, които човек не се предполага да има.

Модерни влияния

Когато растях, романтичните филми бяха широко разпространени, а образованието популяризираше ценностите на славата и богатството. Хората вече не ценят морала. Аз също смятах, че любовта е най-висшата ценност, отвъд брака и морала.

В романтичните филми всички главни герои са „красиви“ и „прекрасни“, така че хората лесно могат да бъдат манипулирани от тази заблуда и да мислят, че запазването на брака е неморално и глупаво.

Докато хората в древен Китай са използвали фразата „да се уважават взаимно като гости“, за да опишат щастливия брак, аз имах чувството, че древните са били скучни и ограничени и не са имали човешки права или някаква свобода. Оттогава осъзнах, че макар хората днес да са много свободни, те са по-далеч от щастието. Всъщност изглежда, че моралното благоприличие не е ограничение, а защита, точно както предпазната ограда на планинско шосе, която предпазва автомобила да не премине отвъд ръба. Старите поговорки като „Никакви случайни контакти между мъже и жени“ всъщност никога не са остарели и е добре да ги следваме възможно най-стриктно и да поставим предпазни огради, за да се предпазим от падане.

Преди няколко десетилетия хора, които са се държали неразумно, независимо колко добре изглеждат или са талантливи, са били смятани за „нескромни“. Хора, които са участвали в такива неморални романтични връзки, са били осъждани зад гърба им заради тяхното „лошо поведение“.

Сега честните хора са обект на подигравки. Когато си търсят партньор, хората ценят „чара“ и „страстта“, като предпочитат алчните и егоистични хора пред честните и здраво стъпили на земята. Дори след като някои хора са се оженили, сърцата им остават неспокойни и те все още търсят вълнуващ любовник.

Подобно на филмите, съвременната литература и произведенията на изкуството също играят важна роля за моралния упадък днес. Вълнуващите истории карат хората да се чувстват така, сякаш жаждата им е утолена, и те се пристрастяват към този психически опиум. Някои хора дори гледат на живота като на пиеса и преследват тези „красиви“ и „романтични“ моменти, въпреки че те може да са нереални или неетични.

Мои размисли

Преди мечтаех за голяма любов. Исках да изпитам „любовта“ и чувството, че съм дълбоко обичана и ценена. Не ме интересуваше кой е другият човек. Всъщност не мислех за това да обичам другия човек - обичах себе си. Наистина вярвах, че има някой, който ще ме обича и никога няма да може да ме забрави. Всъщност, като се замисля, това бяха нелепи, нарцистични и неинформирани мечти.

Мислех, че бракът ми не се основава на „дълбока любов“, и смятах, че само двойките, които са „дълбоко влюбени“, биха имали добър брак. Но в действителност виждах твърде много двойки, чиято „страстна любов“ преминаваше от „обичане“ в „борба“, докато много двойки, които изглеждаха със спокойни отношения, бяха щастливо женени. Почти се разведох със съпруга си, за да преследвам „вълнението“. Но после осъзнах, че не е това, което искам. Започнах да ценя брака си и да уважавам съпруга си. Напрегнатите ни отношения се подобриха и се разбирахме добре. Така че преодоляването на обидите и доброжелателното отношение един към друг е най-добрият начин да имате щастлив брак. Човек не може просто да избяга от проблема, мислейки си: „Другият човек не е „подходящият“ за мен“.

Някои двойки, които познавам, имаха мили отношения в началото, но с течение на времето започнаха да не се харесват и да се карат помежду си. Мисля, че това често се случва, защото те твърде много искат да бъдат хвалени и да чуват добри думи и не могат да понесат другият човек да посочва недостатъците им.

Някои хора също така търсят „общ език“ с половинката си. Но това може да разкрие тяхната привързаност към комплименти, приемане и похот. Под повърхността на „истинската любов“ се крие човешка слабост. Дори когато хората смятат, че са намерили „общ език“ по благородни теми, това е само илюзия, преди да се разкрият всички недостатъци, а под тях все още може да се крие силно желание.

Тези, които се въвличат в извънбрачни връзки, може да вярват, че са привлекателни. Но те са заслепени от своето его и са изоставили моралните норми. Това е свързано и с промиването на мозъците от романтичните драми, които се възползват от арогантността и емоциите на хората.

Хората плащат за своя егоизъм

Изневярата често води до нещастия и вреди на семействата. Тези, които изневеряват на съпрузите си и се женят повторно, често имат по-лоши бракове и може да изневерят отново. Тези, които имат извънбрачни връзки, обикновено имат по-ниска морална граница или не желаят да се откажат от личните си интереси при възникване на конфликти. За разлика от тях неегоистичните хора се фокусират по-малко върху себе си, но въпреки това намират по-голямо щастие.

Егоистичното сърце кара човека да бъде нещастен, неудовлетворен, гневен, завистлив и т.н. Даването на приоритет на себе си невинаги се изразява в това да се направи нещо наистина добро за собственото благополучие. Ние сме отговорни за всичко, което правим, и трябва да се замислим, дали действията ни са в съответствие с небесните принципи.

В някои драми, когато хората са разпитвани от представители на подземния свят, те не са в състояние да отрекат участието си в някаква схема или да се защитят, защото всичко, което са направили погрешно, е ясно показано.

Въпреки че не мога да видя други измерения, колкото повече мисля за това, толкова повече се страхувам. Ако наистина можех да видя всичко това и да знам в какво ще се превърнат всички тези лоши мисли, нямаше ли да съжалявам още повече, че съм толкова невежа за небесните принципи?

В една драма учен се среща с група духове и ги пита защо не се разкайват, за да потърсят освобождение. Духовете отговарят: „Човек трябва да се покае преди да умре, а след смъртта няма как да го направи“. Един от духовете подканя учения: „Ние, гладните духове, няма как да ви се отблагодарим за виното, което ни дадохте, затова бих искал да ви дам съвет: „Трябва да се покаете, докато сте живи“.

Тук искам искрено да посъветвам моите приятели: не пренебрегвайте проблема с похотта, нито дори каквито и да било неподходящи мисли. Божествата знаят всичко. Трябва да обръщаме внимание не само на собственото си поведение, но и да се стараем по всякакъв начин да убеждаваме другите да не създават карма в това отношение.

Заключение

Нуждите на хората са ограничени, но желанията ни могат да бъдат неограничени. Трябва да се научим да се задоволяваме с пълен корем, топли дрехи и добро здраве, точно като „петте благословии“. Съвременните схващания подтикват хората да преследват „вълненията“ на любовта и фантазиите. Моралът върви надолу. В миналото стремежът към вълнение се е проявявал под формата на пристрастяване към цигарите и алкохола. В днешно време той се проявява под формата на пристрастяване към наркотици и сексуална разпуснатост. Всяко едно от тях може да ви доведе до тежка депресия. Изпълнени със съвременни концепции, хората се движат по пътя на безкрайната алчност и отдавна са се отдалечили от спокойната и тиха нагласа, необходима за щастието.

Древните са ни оставили толкова много истории за причините и следствията в това отношение и те винаги са добро напомняне, за да не позволим на света да потъне в бездънни желания.

Отнасяйте се добре със вашия съпруг или съпруга и ценете това, което имате. Да бъдете доволни и благодарни и да пазите добротата на сърцето си - това е вашата благословия.

Връзка към източника: en.minghui.org/