Повишаване на шиншин като репортер и при работа с обслужване на клиенти по време на „Шен Юн“

Поздрави, Учителю!

Поздрави, съпрактикуващи!

Получих Фа през 2006 г. и през изминалите 20 години на всяка крачка по пътя си усещах безкрайното състрадателно напътствие на Учителя.

В началото на самоусъвършенстването си участвах в различни проекти, като превеждах съдържание за различни уебсайтове на Дафа ученици, показвах упражненията на нови практикуващи, разпространявах печатното издание на вестник DJY („Епок Таймс“), участвах в изложбата ZSR („Джън Шан Жен“) и често пътувах до други градове, за да разяснявам истината и да разпространявам Дафа.

По онова време, се организираха и международни и европейски „Фахуей“ и по един или друг начин винаги участвах в различни проекти и дейности.

Но самоусъвършенстването не се състои само в това и макар това да е пътят, който Учителят е подредил за мен, невинаги съм имала достатъчно ясно разбиране какво представлява самоусъвършенстването и какво означава да се вглеждам навътре.

По-долу бих искала да споделя някои преживявания от моето самоусъвършенстване.

Вглеждане навътре

Преди година проведох разговор със съпрактикуващ, който ми помогна да видя много от най-дълбоките си привързаности, като стремежа към удобство, мързела, губенето на време за обикновени неща, оплакването и критикуването, наред с други. Тази случка беше като шамар, който ми отвори очите, и почувствах, че не съм нищо повече от обикновен човек, който върши неща за Дафа.

Като цяло, никога не съм се възприемала истински като Дафа ученик. Винаги си мисля, че не отговарям на изискванията на Дафа и че не достигам стандарта заради болестта, от която страдам толкова дълго време. Често се подценявам и не вярвам, че съм способна да променя нещата, нито че съм достатъчно достойна да бъда Дафа ученик. Постоянно водя вътрешна борба с това и не разглеждам този въпрос въз основа на Фа.

Тъй като не виждах подобрение във физическото си състояние, понякога дори се обезсърчавах и не ми се искаше да продължавам. Проектите, по един или друг начин, ми помагаха да се задържа, но те не могат да заместят самоусъвършенстването, а за мен беше много трудно да правя упражненията усърдно и да изучавам повече Фа.

В някои проекти не отговарях на изискванията на Дафа. По някакъв начин утвърждавах себе си, не можех да търпя грешките на другите и ми липсваше състрадание. Например, в проекта за обслужване на клиенти на „Шен Юн“. Макар да се опитвах да разговарям поотделно с всеки член на екипа за допуснатите грешки, дълбоко в себе си се оплаквах: „Как могат да вършат нещата по този начин? Защо не са отдадени на проекта? Къде е чувството им за отговорност?“ и т.н.

Но всичко това се случваше, защото беше отражение на собствените ми привързаности. Макар външно да изглеждах спокойна, когато общувах с тях, дълбоко в себе си не бях такава. Имах всякакви негативни мисли, исках нещата да се вършат по моя начин и при всяка възможност се оплаквах от тях. Имаше и много критичност. С течение на времето започнах да обръщам повече внимание на положителните качества на всеки съпрактикуващ и нещата постепенно започнаха да се променят.

Веднъж една практикуваща ме уведоми само няколко минути предварително, че няма да може да поеме смяната си за обслужване на клиенти. Това обърка плановете ми, защото трябваше аз да поема смяната, а тъй като беше празничен ден, беше трудно да намеря заместник. Веднага след като ме уведоми, тя изключи телефона си и вече не получаваше съобщенията ми. Първата ми мисъл беше: „Как може някой да те уведоми по този начин и след това просто да се изключи, без да знае дали проблемът е решен?“. Ядосах се и исках да ѝ напиша дълго съобщение, но после си помислих, че може би нещо се е случило и е възникнала спешна ситуация. Затова се въздържах и не ѝ казах нищо; гневът ми също отмина.

Същата вечер тя ми писа, че член на семейството ѝ е бил приет в болница и че е трябвало да се грижи за него през целия ден. Помислих си: „По-лесно е да се ядосам и да гледам навън, но ако погледна на случилото се от гледната точка на Фа, нещата стават ясни и се разрешават по най-добрия начин“. Радвах се, че не ѝ бях изпратила съобщението, което вероятно щеше да ѝ причини още повече тревога и безпокойство.

При друг случай, една съпрактикуваща от екипа за обслужване на клиенти, която понякога е много тревожна, имаше проблеми с една от платформите, които използваме. Макар да се опитвах да ѝ помогна, проблемите продължаваха и не знаех как да се справя със ситуацията. Един ден съпрактикуващ сподели в Brightchat следния откъс от Фа на Учителя:

„Ко­га­то ви лип­с­ва мъд­рост, чес­то е по­ра­ди това, че сте нес­по­кой­ни – в съз­на­ни­е­то си сте не­тър­пе­ли­ви да нап­ра­ви­те нещо, като му при­да­ва­те твър­де го­ля­мо зна­че­ние и по този на­чин раз­ви­ва­те раз­ли­чен вид при­вър­за­ност. Всъщ­ност, по от­но­ше­ние на мно­го неща, ако го­во­ри­те с хо­ра­та спо­кой­но и вни­ма­тел­но и под­хож­да­те ра­ци­о­нал­но, ще от­к­ри­е­те, че мъд­рост­та ви ще блик­не като из­вор и вся­ко едно ваше из­ре­че­ние ще е пра­во в цел­та, и вся­ко из­ре­че­ние ще каз­ва ис­ти­на­та. Щом оба­че ста­не­те при­вър­за­ни или нес­по­кой­ни, или има­те ня­как­во сил­но на­ме­ре­ние, мъд­рост­та ви ще из­чез­не и при­чи­на­та е, че в този мо­мент от­но­во сте пре­ми­на­ли на чо­веш­ка­та стра­на, нали така? Тряб­ва да по­ло­жи­те всич­ки уси­лия да си слу­жи­те с пра­вед­ни мис­ли и да по­ло­жи­те всич­ки уси­лия да сте в със­то­я­ние на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се, и то­га­ва ре­зул­та­ти­те ще са от­лич­ни“. („Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Голям Ню Йорк“.)

Когато го прочетох, се сетих за нея и ѝ го изпратих. Тя ми благодари и каза, че се е разпознала в него и че това ѝ е помогнало да се вгледа навътре. То помогна и на мен да се вгледам навътре и да оценявам нещата от гледната точка на Фа, а не от човешката си страна. Това помогна и за подобряване на отношенията ни.

Подобни ситуации често възникват, за да изпитат търпението ми и способността ми да владея характера си. Сега използвам всички тези възможности, за да се запитам: „Къде сгреших и какво трябва да науча от това?“. Когато размишлявам и поглеждам назад към последните няколко години, осъзнавам, че самоусъвършенстването ми беше в застой. Не се вглеждах достатъчно дълбоко в себе си, не бях достатъчно усърдна и не се бях освободила от много привързаности, защото подхождах към всичко от човешката си страна, а не въз основа на Фа. Сега се стремя да се справям все по-добре.

Разширяване на състраданието ми в работата по обслужване на клиенти

За втора поредна година по време на представленията трябваше да съчетавам две роли. От една страна, бях част от екипа за обслужване на клиенти, а от друга – трябваше да провеждам интервюта за DJY („Епок Таймс“). Миналогодишният ми опит не беше изцяло положителен, тъй като трябваше да се справям с проблеми, свързани с продажбата на билети, да валидирам билети и едновременно с това да търся сред публиката хора, които по-късно да интервюирам. Тогава бях нервна и под голямо напрежение и колкото повече се тревожех, толкова повече проблеми възникваха. Докато разрешавах проблемите при обслужването на клиенти, в съзнанието ми непрекъснато беше мисълта: „Няма да имам време да намеря хора и да направя интервютата навреме“.

На първата спирка от турнето трябваше да се справям и с двете задачи. При обслужването на клиенти възникнаха няколко проблема, които успях да разреша, а когато дойде време да вляза в театъра за интервютата, оставих колежката си сама. Възникнаха още няколко проблема, тя се притесни и допусна грешка. По-късно, когато обсъждахме случилото се, ѝ обясних как е трябвало да постъпи, но не изпитвах нито гняв, нито негодувание към нея. Спомних си, че предходната година в същия театър бяхме изправени пред много по-големи трудности и тогава наистина ѝ се ядосах и с остър тон посочих нещата, които не беше направила правилно, без да се интересувам как се чувства, защото смятах, че трябва да знае нещата също толкова добре, колкото и аз.

Но този път се поставих на нейно място и разбрах как се чувства. Самата аз бях преживявала разочарованието от това, че не успяваме да изпълним задачите си на сто процента. Страхът от допускане на грешки и от загуба на лице са привързаности, заради които многократно съм падала и отново съм се изправяла. Видях себе си в нея и почувствах, че просто трябва да я подкрепя, независимо каква грешка е допуснала. В този момент изпитах истинско състрадание към нея и осъзнах, че сме в една лодка и гребем в една и съща посока.

Преодоляване на тревожността при провеждането на интервюта

През предишните години винаги молех за помощ преди началото на турнето, за да може съпрактикуващ да ми помага да намирам хора за интервю. Егоистично си мислех, че екипът на NTD има подкрепа в това отношение и че и аз се нуждая от такава. Понякога напрежението, да осигуря интервюта само за около 15 минути, беше доста голямо, а след края на представлението времето също беше много ограничено, което предизвикваше у мен тревога и притеснение, че няма да успея да приключа навреме. Но тази година имах много ясна мисъл: „Този път няма да моля за помощ. Ще приемам нещата такива, каквито идват, и ще правя това, което се изисква от мен“. С тази мисъл започнах турнето.

Освен това, всяка година към интервютата се добавят по няколко нови въпроса и това винаги ме караше да се чувствам малко несигурна, защото се опитвах да ги запомня наизуст. Но тази година, по време на репетициите за интервютата, които провеждаме седмици преди турнето, осъзнах, че трябва да се съсредоточа върху това да слушам отговорите на интервюирания и въз основа на тях да задам следващия въпрос. Изглежда просто, но в началото не е лесно. Осъзнах, че въпросите са изключително важни, за да навлезем по-дълбоко и да докоснем сърцата на хората така, че те да споделят преживяванията си с нас. Всичко това значително намали тревогата и притеснението ми.

На първото представление от турнето, след като приключих с всички задължения по обслужването на клиенти и представлението беше напът да започне, влязох в залата и седнах да гледам. Не търсех хора за интервю, но дълбоко в себе си бях спокойна и за първи път не изпитвах нито тревога, нито притеснение за това. След като осъзнах, че тази работа е изцяло моя отговорност, се отпуснах и се доверих, че Учителят ще ме насочи към хората, с които имам предопределена връзка и които трябва да интервюирам.

И точно това се случи. Когато първата част на представлението приключи, просто трябваше да стана и да мина между редовете, за да намеря тези хора. Обикновено първите няколко дни с интервюта са трудни за мен, но този път чувствах, че трябва да дам най-доброто от себе си и че Учителят ми е поверил тази задача, защото ми има доверие. С тази мисъл скоро започнаха да се появяват възможности. Бързо открих една двойка, която ми се стори интересна и ги интервюирах. По-късно видях семейство, на което преди това бях помогнала при обслужването на клиенти да изпълнят едно желание на дъщеря си. Оказа се, че родителите отговарят на профила, който търсехме, затова интервюирах и тях. През този ден не успях напълно да достигна целевия брой интервюта, но в сравнение с други години това беше добро начало.

През предишните години често си казвах: „Учителю, ще дам най-доброто от себе си“. Но този път почувствах, че това не е достатъчно и че трябва да положа още повече усилия. Бях в спокойно състояние и макар да възникваха неочаквани неща, вече не реагирах както преди. Знаех, че нещо в мен се е променило. Бях се освободила от страха да не загубя лице, да не бъда критикувана, да не ми стигне времето и т.н.

От тазгодишното турне на „Шен Юн“ придобих две разбирания относно работата с медиите:

Първото е, че ако винаги запазваме спокойствие в сърцата си, можем да посрещнем всяка ситуация или конфликт по най-добрия начин и така да вършим работата си изключително добре. Второто е, че ако първо мислим за другите, Учителят отваря още повече врати пред нас и ни насочва към хората, без да се налага предварително да ги търсим.

Откриване на привързаността към личната изгода

В продължение на четири години се нуждаех от техническа помощ, за да върша работата си като репортер за „Шен Юн“. Тъй като телефонът ми не беше достатъчно модерен, трябваше да моля за фотоапарат, с който да снимам хората, които интервюирах. Нуждаех се и от помощ, за да качвам снимките на сървъра, откъдето по-късно се изтеглят за завършването на статиите.

Но миналата година, репортерът на DJY („Епок Таймс“), който всяка година идва от Германия, за да провежда интервюта, ми каза, че е време да започна да нося лаптопа си в театъра и да си купя нов телефон, за да мога сама да се справям с тези задачи.

Тази година, тази привързаност отново изплува на повърхността. Преди началото на турнето си мислех да си взема почивка по средата и бях планирала да пропусна два града. Но с наближаването на датите осъзнахме, че в медийния екип не достигат хора и е необходим още един репортер.

Когато се вгледах по-дълбоко в причината, поради която не исках да отида в тези два града, осъзнах, че просто не исках да харча повече пари за настаняване и пътуване. В този момент разпознах привързаността си към личната изгода и удобството. Поставях личните си интереси пред турнето на „Шен Юн“. Не се почувствах добре от това осъзнаване, но то ми помогна по-ясно да видя тази егоистична мисъл и да я отхвърля.

Затова реших да отида в единия от градовете и веднага след като взех това решение, настаняването и транспортът бяха уредени. Освен това, преживяването там беше изключително обогатяващо – не само заради работата с медиите, но и защото имах възможност да посетя нов театър и да се запозная с неговия екип. В първия ден на представлението интервюирах най-високопоставения ръководител на театъра, без дори да знам кой е той, а след това той ме представи на мениджъра на събитията, за да мога да интервюирам и него. Интервютата следваха едно след друго. През този ден усещах много естествена и близка атмосфера при разговорите с всички и не мисля, че някога съм правила толкова много интервюта за един ден.

Заключителни мисли

По време на всички представления, които гледах тази година, усещах как Учителят отново и отново пречиства тялото ми. Понякога имах много енергия въпреки пътуванията и дългите дни в театрите. Почти не изпитвах никакви болки, но когато турнето приключи, те се върнаха. Седмица по-късно внезапно осъзнах, че всичко това се дължи на чистото поле на „Шен Юн“ и че по някакъв начин трябва да успея да го поддържам. А единственият начин да постигна това е да се самоусъвършенствам усърдно, да вярвам в Учителя и Фа и напълно да отхвърля намесата и подредбите на старите сили.

Знам, че все още имам много да се подобрявам, за да преминавам успешно изпитанията в самоусъвършенстването, и че все още имам много привързаности и известна болестна карма. Ще си напомням, че съм практикуваща Фалун Дафа, и ще се завърна в истинския си дом с Учителя.

Благодаря ви, Учителю!

Благодаря ви, съпрактикуващи!