Когато гледаш в себе си се случват удивителни неща

Синът ми е на девет години, но учи във втори клас на началното училище и също практикува Фалун Дафа. Той често се обижда, изпитва пристъпи на раздразнение, отбира храната и е много ленив в ученето. Той не изпълнява това, което трябва да изпълнява. Днес той не беше мнoго добър към възрастната си баба, която е с болни бъбреци. Той й даде да носи раницата му и тя се умори. Един път, синът ми имаше силна кашлица. Така силно кашляше, че му потекоха сълзи.

През тази вечер, при изучаването на Закона, синът ми се възмути, че абзацът, който той е прочел, бил по-дълъг от прочетения от мен. Той се жалваше. Когато отиде да спи, кашлицата му стана още по-силна и не можа да заспи. Помислих, че може би е наказан за това. По този начин не изпратих за него праведни мисли и започнах да се занимавам с направата на материали, разясняващи истината за Фалун Гонг. По-късно, съпругата ми ме убеди да изпратя праведни мисли за нашия син. Промених мнението си, размишлявайки, че тъй като практикуващите са Едно тяло, не бива да пренебрегвам това и трябва да помогна. Отначало изпратих праведни мисли. После се усъмних, но пет минути изчиствах своето пространство и себе си. В момента, в който съединих ръцете си, помислих: «Правилно ли постъпвам като му помагам?»

Учителят отново и отново ни учи да гледаме в себе си. Неочаквано осъзнах, че неотдавна осъждах другите и се карах с хората, бях нетърпелив, особено с роднините. А това вече е сериозно. Един път дори се скарах с началника ми. Такова нещо по-рано, по време на 11-годишното ми усъвършенстване, не се беше случвало. Един път, когато придружавах майка ми на преглед при лекар, не бях търпелив към нея. Тонът на гласа ми и поведението ми бяха отблъскващи. Баща ми, който още не се е отказал от членството си в китайската комунистическа партия (ККП) беше по-търпелив и разбиращ към майка ми. Как поведението ми можеше да измени съзнанието му, отровено от лъжите на ККП? Тези няколко случая веднага се промъкнаха в съзнанието ми.

Неочаквано осъзнах. Разбрах, че сме длъжни винаги и навсякъде да даваме възможност на хората да почувстват добротата и чистотата ни. Ако не постъпваме така, независимо колко са добри аргументите ни, в речта ни отсъства силата, способна да разложи лошите елементи в съзнанието им.

Не е ли моята доброта избор, зависещ от определени обстоятелства? Ако ми харесвате, съм добър. Ако не ви обичам, вече не съм добър. Нима това не е проявление на това? Поведението на сина ми е мое отражение. Това се случва заради моята нетърпеливост и разправии с други хора, което добавя много лоши фактори и препятствия в повишаването на нивото. Освен това, фактът, че не гледам в себе си, стана повод старите сили да усилят намесата. Не бива да упреквам сина си за недостатъчната съобразителност (той има малки навици в математиката), че не реагира веднага, не се усъвършенства добре и изпитва пристъпи на раздразнение. Не е всичко това отражение на случаите, които се случваха с мен неотдавна? Не трябва ли да гледам в себе си? Учителят казва в «Джуан Фалун», че практикуващите са дошли от високи нива. Защо мисля, че синът ми не е достатъчно съобразителен? Лъжливото външно проявление не бива да ме заблуждава. Ако аз наистина гледам в себе си ще се случи чудо.

В момента, в които мислите ми достигнаха до това състояние, въпреки че още не бях изпратил праведни мисли, кашлицата на сина ми спря. Не можех да повярвам. След това малкият бързо заспа. Много е трудно да изразя с думи преживените усещания и чувства.

Учителят просто желае нашите сърца да са добри. Той е готов да направи всичко за нас. Разбирането ми беше много ниско, затова последните мероприятия за разясняване на истината не бяха много добри. Не можех да премина това. Защо съм крачка назад след Фа-коригирането? Защо винаги се случва така, че с човешките си привързаности провявам безпокойство и съмненията ми ме карат отново и отново да изпускам благоприятните случаи? Защо думите, които казвам, не трогват сърцата на другите?

Ако наистина гледам в себе си, откривам и недостатъчно доброта, и това, че съзнанието ми е далеч от просветления, който във всяка ситуация е способен първо да помисли за другите, а после за себе си. Учителят се безпокои за мен и за съзнателните същества, имащи предопределена връзка с мен!

Надявам се, че приятели-практикуващи ще направят изводи от моя урок и ще бъдат прилежни, придвижвайки се напред по пътя на разясняване на истината, помагайки на хората да излязат от ККП.

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2007/11/17/166648.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/1224/879214256.htm