Използвайки праведни мисли, да анализираме действията си за спасяване на приятели-практикуващи

Камък натежа на сърцето ми, когато чух, че практикуващите Фалун Дафа Ван Лицю и Му Чунхун от град Цзилин са изпратени тайно в женския затвор преди седмица. Въпреки че последните девет месеца предприемахме действия, за да ги спасим, те останаха безуспешни и практикуващите бях изпратени в затвора. Това породи различни мисли в местните практикуващи. Тези, които участваха в акцията по спасяването и тези, които изпращаха праведни мисли, бяха разочаровани. Някои казаха, че сме правили всичко това напразно. Други казаха, че праведните ни мисли не са проработили. Някои дори признаваха злото преследване на практикуващите и казваха, че сме безсилни. Те все още се отнасят към това като към преследването на хора от други хора.

Какво въздействие могат да окажат такива мисли? Те не вярват в нашите способности и нанасят вреда и на приятелите-практикуващи. Те дори подхранват с енергия злото, което е с последни сили. Нима не си причиняваме страдание заради човешките си представи и недостатъците в усъвършенстването на речта си? Но някои практикуващи все още не разбират защо се обърна така всичко, въпреки че полагахме усилия (които не бяха на ниво) за спасение на практикуващите, и как трябва да подхождаме към това с праведни мисли. Искам да споделя разбирането си по този въпрос.

1. Привързаността към спасение на практикуващите е привързаност към резултата

„Нима не правехме това напразно?” Разбира се, че не. Как може да се случи това? В продължение на 9 месеца ние непрестанно ходехме в отдела за обществена безопасност, прокуратурата и правния отдел, за да разясняваме фактите и да изпращаме праведни мисли. По този начин много хора разбраха истината и промениха негативното си отношение към Фалун Дафа. Едновременно нанесохме удар по злото. Толкова много зло беше унищожено в други пространства. Защо тогава толкова много практикуващи считат, че всичко е било напразно? Защото те са концентрирани върху резултатите, а не върху самия процес. Те се разочароваха, налегна ги униние, когато нещата се случиха не така, както те самите очакваха. Защо сърцата ни могат да бъдат докоснати толкова лесно от повърхностните проявления? Това показва, че не ни стига твърда вяра в Учителя и Фа! Ако повечето от нас са привързани към успешното спасение на практикуващи, нима това не е силна привързаност, която води до мощна намеса? Нима това не е наш общ пропуск? Факторите на злото могат да се възползват от този пропуск и да започнат да ни преследват. Нима ние не сме преживели страдания, през които преминават други практикуващи? Ние вече сме понесли огромни загуби. Приятели-практикуващи, трябва истински да обръщаме внимание на всяка своя мисъл!

2. Да оставаме с ясно съзнание за принципите на Фа – да се отнасяме към проблемите с праведни мисли

Защо спасяваме съученици? На повърхността това изглежда като да не даваме на злото да ги преследва. Истинската ни цел обаче е да спасим тези, които работят в системата на обществената безопасност, прокуратурата, правните отдели, както и хората с предопределенена връзка. Можем да използваме спасението на приятелите-практикуващи като възможност за разясняване на истината, едновременно разлагайки всички зли същества и факторите в други пространства, които контролират лошите хора, за да преследват Дафа учениците. Длъжни сме да поправим цялата ситуация. Истинската ни цел се състои в помощ на Учителя за Фа-коригирането, както и за спасението на хора. От тази гледна точка, напразно ли беше това, което правихме в продължение на девет месеца? Не. Не беше много ценно, но все пак създаде блестяща история. Всяка промяна на събитията беше борба между доброто и злото. Защо тези двама практикуващи не бяха преместени толкова дълго време? Нима това не ни предостави възможност добре да постъпим в спасяването на хората?

Защо това продължи толкова дълго? Възможно е да не сме си взаимодействали достатъчно добре в група, като не сме съответствали на изискванията на Фа. Трябва още по-усърдно да гледаме в себе си и да унищожаваме всички привързаности и пропуски, за да формираме единно тяло. Длъжни сме да постъпваме колкото може по-добре в този процес. Не бива да имаме никакви стремежи, тогава ще стигнем до това по естествен път. Когато всички съзнателни същества, които трябва да спасим, бъдат спасени, цялото зло ще бъде разложено, средата ще бъде коригирана, нашите приятели-практикуващи ще бъдат освободени.

Възможно е вече да сме преминали първите 99 крачки от пътя от 100 крачки. Дори ако ни е останала да направим само една крачка, ние сме уморени и не искаме повече да продължим. Ето как се придвижваме пеш в планината. Само, когато преминем най-трудния път ще можем да разберем красотата и вдъхновението от покоряването на върха. Тъй като ние вървим по пътя, планиран от Учителя, от какво има да се страхуваме? Целта ни е да не се съмняваме. В «Джуан Фалун» Учителят казва: «Усъвършенстването зависи от самия теб, а Гонг - от Учителя».

3. Да гледаме в себе си без уговорки и да повишаваме единното тяло

Учителят постоянно ни казва да гледаме в себе си във всяка ситуация. Търсенето на недостатъците ни е ключът към нашето повишение. Когато усилията за спасяване не преминават гладко, не бива нито да се вълнуваме, нито да изпадаме в пасивно състояние, така също не бива да търсим външна причина. Трябва да се успокоим и да погледнем в себе си. Не говоря за търсенето на проблеми, които се отнасят за практикуващите, които са подложени на преследване, или за други практикуващи. Вместо това, всеки практикуващ, който е замесен в това, трябва да погледне в себе си. По време на процеса на спасяване на хората, дали съм се отнасял към произтичащото с праведни мисли? По какъв начин бе засегнато сърцето ми? Направих ли наистина всичко, което съм длъжен да направя? Достатъчно ли разясних фактите на членовете на правителството? Колко писма изпратих? Колко телефонни обаждания направих? Избавил ли съм се от привързаността към страха? Наистина ли поставих интересите на другите на първо място и действах ли без егоизъм? Винаги ли мислех за съзнателните същества? Когато трябваше да се координираме с групата, избавих ли се от егоизма си и бях ли в хармония с групата? Ако можем да отговорим на всички тези въпроси, ситуацията действително се е променила. Ние самите не сме постъпвали достатъчно добре и когато са се появявали проблемите не сме се коригирали. Вместо това сме се разстройвали и сме ставали песимисти, и дори сме се обвинявали един друг. Нима това не означава, че все още не сме зрели? Нима това е праведната вяра в Учителя и Фа? Ние помагаме на Учителя по пътя на Фа-коригирането повече от осем години. Кога Учителят вече ще може да не се безпокои за нас? Дори ако все още не отговаряме напълно на стандарта сме длъжни искрено да гледаме в себе си, търпеливо да се отнасяме към другите, да спасяваме съзнателни същества с милосърдие.

Необходимо е да гледаме в себе си във всяка ситуация, да копаем надълбоко в своите привързаности без да спираме, да не приемаме демоничното преследване, да усилим действията за разясняване на фактите и да изпращаме праведни мисли. Ако ние също се координираме едни с други, за да унищожим злото още по-широко, още по-дълбоко, да разложим убежището на злото, да разясним фактите, тогава за практикуващия всяко лошо нещо ще се превърне в добро. Не е важно какво се случва, всичко това е добра възможност да натрупаме още повече Могъща Добродетел. Защо чувстваме умора и отпадналост? Единственото, което трябва да направим, е да се придвижваме усърдно напред, за да сме достойни за милосърдието на Учителя! Приятели-практикуващи, да се вземем в ръце, да се върнем към Учителя в нашите най-добри стремежи!

Това са само някои мисли за последните събития. Моля, милосърдно ми покажете, ако има несъответствия.

Версия на китайски език: http://www.minghui.org/mh/articles/2007/11/25/167140.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2008/0104/472234732.htm