Когато се отнасят несправедливо с нас трябва да гледаме в себе си

В продължение на месец бях разтревожена от това, че характерът ми често ставаше избухлив. Знаех, че това състояние е неправилно, че е предизвикано от привързаност, но не знаех как да го отстраня. Само, когато наистина разбрах новата лекция на Учителя, започнах да разбирам.

Преди известно време разяснявах истината на човек с предопределена връзка, в резултат на което тя прие истината. След това помогна и на други да разберат истината.

След уроците, аз се занимавах няколко месеца допълнително с дъщеря й. Когато започнах да й давам уроци, родители й ми плащаха известно време, но момичето каза, че имат финансови проблеми. По-късно те изобщо престанаха да ми плащат.

По това време аз не казах нищо, но в душата си винаги чувствах някакво безпокойство. След известно време отношението ми към момичето се влоши. Престанах да проявявам търпение към нея. Отначало тя каза за това на майка си. Тогава майката помоли един от членовете на семейството ми да поговори с мен, за да се отнасям към момичето сериозно. Когато чух това се разстроих много и започнах постоянно да се жалвам. Роднините ми казаха, че не се държа като практикуваща. Аз се скарах с тях, тъй като не бях съгласна с претенциите на майката.

Един път отидох в дома им, за да се занимавам с момичето. Тя започна да плаче и да се държи лошо. Каза, че не иска да ходи повече на училище, че нищо не иска и никой няма да я научи на нищо. В този момент помислих дали се държа добре и като практикуваща. Докато разговарях търпеливо с нея, мислех за себе си: „Ако не ми плащаш, как искаш да те науча на нещо?”

По-късно майка й ме попита как да уредим въпроса с дъщеря й. Отново анализирах ситуацията от гледната точка, която ми се стори убедителна. Казах, че методите на изучаване на момичето не са правилни, че отношението й също не е правилно. Тя не ме слушаше и не ме уважаваше. Но как можех да излъжа себе си и Учителя? Аз все още мислех за пари. Говорих в продължение на часове, а майка й не каза нито дума. Накрая каза, че ще намери друга учителка за индивидуални занятия с дъщеря й. Каза, че не могат да ми плащат за работата. След като чух този коментар, вдигнах рамене и казах, че тя решава.

Обвинявах тази жена в егоизъм. Страхувах се да й откажа, казвайки й го право в лицето, тъй като можех да влоша отношението към Дафа практикуващите. Не можех да направя това. Станах нетърпелива и леко излязох от себе си.

Виждайки че не мога да разбера, Учителят използва много разумен метод, за да ми помогне. Един път момиче, което се намираше недалече от сградата, където бях, викаше силно към някого. Гласът й приличаше много на гласа на моя бивша колежка, затова отворих прозореца и погледнах, имайки намерение за отида да й разясня истината. Но видях две момичета, които не познавах.

По някое време чух, че отдолу долитат ругатни и викове. Оказа се, че момичетата са дошли в сградата, за да си приберат парите от някого. Една от тях викаше името на човека, който им дължеше пари. Когато човекът излезе, удари едно от момичетата и каза, че няма да върне парите и ще ги убие. Виждайки това, помислих, че хората сега съвсем нямат нравственост.

По-късно вечерта излязох по задачи и с учудване видях двете момичета, които седяха на пейка отвън с наведени глави. Те чакаха да им върнат парите, дадени назаем. Внезапно разбрах, че едва не бях извършила сериозна грешка. Възможно е да съм дължала на тази жена и дъщеря й в минал живот и да трябва да им изплатя дълга в този. Но заради своя егоизъм не исках да платя дълга си. Освен това, можех да стана причина, заради която да започнат да гледат на Фалун Дафа практикуващите като на егоисти. Нима не беше опасно да имат негативно отношение към Дафа?

Те настояваха да се занимавам с дъщеря им след училище. Нима това не е същото като двете момичета, които преследваха длъжника си? Учителю, не бях права, наистина не бях права. Способността ми за разбиране не беше добра в този момент. Без милосърдната помощ на Учителя за моето разбиране можех да извърша още по-сериозна грешка.

Искам да споделя своя опит, за да кажа на другите практикуващи, когато се срещнат с проблеми, отначало да гледат в себе си. Нищо, което изпитваме в нашето усъвършенстване, не е случайно.

Версия на китайси език: http://minghui.org/mh/articles/2007/11/26/167148.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2008/0107/848171441.htm