Естетическата стойност на китайската живопис лежи в художествения й замисъл

Китайската живопис има дълго историческо наследство и обширни и дълбоки културни корени. Тя набляга на художествения замисъл и на другите сфери на проявление на обектите.

Чрез изобразените от художника характер, обект или обстановка, зрителите могат да вникнат в съответните естетически стандарти и нравствени лимити и да ги оценят, и по този начин да проумеят изразените значения на дълбоките принципи на живота и на по-висшите сфери.

В китайската живопис съществуват три основни типа художествени концепции:
1. на откритото и праведното, естественото, балансираното и хармоничното;
2. на възвишеното, изящното, красивото, величественото и внушителното;
3. на спокойното, тържественото и уравновесеното;

В исторически план това са трите художествени стила, които са били ценени и възхвалявани, и едно произведение е било считано за пълноценно, ако покривало един от тези три стандарта.

Надграждайки тези основи, ако освен това едно произведение предавало и усещане за лоялност, справедливост и откровеност или класическия финес на простотата, то било високо ценено. Картини на божества, Буди, на обширния космос и на хора с характер, както и на сливови цветове, орхидеи, бамбук и хризантеми, са типични примери.

У Даозъ (Wu Daozi), художник от династията Тан, е бил тачен като „светията на рисуването”. Той създал стенописи на Буди и Даоси с различни изражения в над четиристотин зали в храмове в Чанан (Chang'an) и Луоянг (Luoyang).

Картините изобразяват тържествеността на божествените същества и славата на светите небесни царства. Когато той рисувал храма Шингшан (Xingshan) в Чанан (в буквален превод „Xingshan” означава „насърчаване на добротата”), жителите на Чанан – млади и стари – дошли да гледат, да се възхищават и да го възхваляват.

Картините на художника докоснали сърцата на хората с пресъздаването на светлината и възвишените идеали на божествените същества. Техните състрадание и чиста доброта били извор на вдъхновение за креативността на автора и магнит за наблюдаващите. Хората станали по-убедени, че доброто и злото ще получат дължимото възмездие, и по-твърди в решението си да се стремят към самоусъвършенстване.

Портретите на художника Ян Либен (Yan Liben) на първия император на династия Тан, Ли Шимин (Li Shimin) – „Истинският облик на Тайзонг” – и на кабинета му – „24-те чиновници от кабинета на Лингян с изключителен принос” – били толкова живи, че спечелили на автора репутацията на „апотеоз на живописта”.

Неговата картина „Западните краища”, изобразяваща различни събития и характери от далечни малцинствени групи, отразява приятелските и хармонични отношения между различните малцинствени групи в династията Тан.

Друга негова картина, „Уей Дженг дава съвет”, изобразява чиновника Уей Дженг (Wei Zheng), даващ откровен съвет на император Тайзонг (Taizong), и пресъздава добродетелта на императора в неговото желание да приеме съвета. Всички тези картини величаят славата и просперитета на династия Тан и представят един енергичен, издигащ се нагоре дух, каращ хората да се вслушат обратно в нещата, за които силно копнеят.

Употребата на „метафори за добродетел” е една от характеристиките на китайската култура. Тя прави паралел между определени обекти и човешките добродетели. Например бамбукът символизира непорочността, сливовите цветчета се оприличават със силата на характера, хризантемите са символ на нравствения кураж и т.н., във възхвала на различни човешки ценности.

Уанг Миан (Wang Mian), художник от династия Юан, намирал вдъхновение в изобразяването на сливови цветове през целия си живот. В допълнение към художествените си композиции той пишел поеми, придавайки по този начин необикновен смисъл на своите картини.

Китайската живопис обръща голямо внимание на скрития смисъл и допълнителното значение, предадени чрез картината. Когато зрителят е на една вълна с художника, той ще разбере авторовото състояние на съзнанието без нужда от обяснения. Това изисква авторът не само да е усвоил добри техники и да е създал идеална композиция, но и да притежава много висока нравственост.

В древната литература за китайската живопис пише следното: „Онези, които искат да изучават живопис, трябва първо да установят добър нравствен характер – тогава картините им по естествен начин ще излъчват усещане за справедливост и благородство. Характерът на човек е виден от неговия почерк и това важи и за рисуването.” Така съществувало разбирането, че нравственият характер и културният произход на художника оказват директно влияние върху качеството на картината му. И се смятало, че за да се справи добре с една картина, авторът първо трябва да бъде добър човек.

Художественият замисъл на китайската живопис може да даде възможност на наблюдателя да премине отвъд повърхностните ограничения на обектите и обстановката, изобразени в картината, и да навлезе в безграничните време и пространство отвъд тях, за един мимолетен метафизичен поглед върху живота, историята и Вселената.

Изкуството, както и всичко друго, не може да бъде отделено от следването на принципи. Прилагането на истинските принципи на практика и разпространението на принципа на състраданието по различни начини са не само отговорности на художника, но и на всички нас.

Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2010-02/2010-04-11_01_d.html