Шиан Таонв и съпругът й, Лиу Лиубао, практикуват Фалун Гонг от 1996 г. Те са преследвани от режима на китайската комунистическа партия (ККП) през последните 11 години.
1. Жестокостта в центъра за задържане в местност Пингу, Пекин
На 20 юни 2000 г. Шиан, Чен Шиуфен (която починала през юни 2001 г. в следствие на преследването) и още няколко практикуващи отишли в Пекин, за да апелират за правото да практикуват Фалун Дафа. Полицаи ги набили на площад „Тянанмън” и ги затворили в полицейското управление. Същият следобед Шиан и другите практикуващи били преместени в центъра за задържане на местност Пингу в Пекин.
В центъра за задържане (всъщност затвор), всички практикуващи били изтезавани по време на разследването. Пиян затворник зашлевил Шиан, хванал я за косата и я дръпнал назад. Държейки лицето на Шиан нагоре, затворникът повърнал върху лицето й.
На следващия ден ръцете и глезените на Шиан били завързани, докато я биели. Удар по главата й бил толкова силен, че тя почти припаднала. Тогава била завързана с белезници като едната й ръка била сложена над рамото й, а другата извита нагоре зад гърба й. Тя била принудена да обикаля двора на центъра за задържане, докато я унижавали. Белезниците били толкова стегнати, че се врязвали дълбоко в плътта й докато ходела.
Храната в затвора често била смесена с пясък и неизвестни предмети. Шиан отказала да се храни в знак на протест. Пет дни по-късно пазачите я нахранили насилствено като вкарали тръба в устата й. Те запушили носа й, което й пречело да диша нормално, и храната за малко не отишла в дихателната й тръба.
2. Изтезания, насилствено хранене и промиване на съзнанието в трудов лагер „Дзурон”
Шиан била изпратена обратно в град Куншан и държана един месец в центъра за задържане на Кушан. По-малко от два месеца след освобождаването й на 18 септември 2000 г., Чиан Йонмин, заместник-директор на полицейското управление на Джаоян, отново я завел в полицията. Агент Сун Мин от градското бюро за обществена сигурност на Управление „6-10” й показал известие, че е осъдена на една година в трудов лагер. Била отведена в женския трудов лагер „Дзурон” в провинция Дзиансу.
В лагера Шиан била принудена да гледа видеозаписи, които клеветят Фалун Дафа. Не й било позволено да спи и й били проведени продължителни сесии за промиване на съзнанието. Пазачите се опитали да я накарат да подпише декларации, чрез които да се откаже от Фалун Дафа.
Когато Шиан отказала да носи затворническата униформа, няколко пазача започнали да я бият. Когато паднала, пазачите я държали долу и продължавали да я бият. Те огънали пръстите й назад и почти ги счупили. Побоят започнал в 7 часа и продължил до 22 часа. Когато пазачите се изморили, те наредили на другите задържани да продължат да я бият. Затворниците, които най-много биели практикуващи, получавали похвали и намаляване на присъдите.
Шиан провела гладна стачка в продължение на почти два месеца. През това време 22 човека се сменяли, за да я хранят насилствено. В резултат на това устата и носът й кървели непрекъснато.
Един ден, няколко пазача завели Шиан до банята и се опитали да я хранят насилствено с изпражнения. По-късно пазачите се опитали да сложат лист, върху който написали името на Учителя, в панталоните й. Тя се борела дори по-силно. Тогава била бита, докато не била жестоко ранена и обезобразена. Нейните съкилийници не можели да понесат гледката, когато я върнали в килията.
Когато практикуващ публикувал как Шиан е била изтезавана в лагера в интернет, агенти от Управление „6-10” в Куншан и отдела за национална сигурност осъдили практикуващата на две години и я отвели в женския трудов лагер „Дзурон”.
В най-горещите летни дни пазачите принуждавали практикуващите да маршируват и правят упражнения навън. Във вледеняващия студ през зимата, практикуващите били принуждавани да стоят на ветровити места.
Шиан отказала да се отрече от вярата си във Фалун Дафа, затова присъдата й била удължена с три месеца. Тя не била освободена до 18 ноември 2001 г. Въпреки това властите продължили да я преследват. Тя била подложена на две сесии за промиване на съзнанието – веднъж в град Куншан, а след това в центъра за промиване на съзнанието „Шанфаншан” в град Суджоу.
Въпреки че са изминали много години, Шиан и съпругът й все още са наблюдавани и преследвани от полицаи и агенти на Управление „6-10”.
Версия на английски език: http://www.clearwisdom.net/html/articles/2010/9/9/119903.html
Версия на китайски език: http://www.minghui.org/mh/articles/2010/8/29/228900.html
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.