Глинените вази могат да записват звук?

Възможност за възпроизвеждане на „акустичния запис“ на историята
 

Когато французинът Едуард-Леон Скот де Мартинвил (Édouard-Léon Scott de Martinville) приключил първия пробен запис на 9 април 1860 г., претенциите му били далеч от оставянето на звукова следа, която да може да се възпроизведе от бъдещите поколения. Изследователските му трудове били ограничени до улавянето на звукови вълни от човешки глас и отразяването им във визуална форма върху влакнеста хартия; той не си и представял, че честотите, отпечатани от „фонавтографа“ му, ще бъдат възпроизведени по друго време.

Докато глинените вази се изработват, върху глината могат да бъдат записани вибрации от околни звуци. (Photos.com)

През 2008 г. записите на Скот могли да бъдат чути благодарение на сложна информационна програма, разработена от Конгресната библиотека на САЩ.

Тези гласове, които Скот смятал за изгубени в „биопространството“ на хартиената повърхност, още веднъж раздвижили пространството при изучаването на записи, носейки със себе си стара френска мелодия под формата на женски глас.

Звуковият фрагмент, дълъг едва 10 секунди, бил върнат към живот век и половина след „смъртта“ му.

„Говорещи“ вази

Много учени развиват теории за възможността за възпроизвеждане на звуци, отпечатани случайно върху гладка повърхност, подобно на случилото се с фонавтографа на Скот.
Всъщност съществува известен на широката публика мит за възможността за възпроизвеждането на гласове от старинни керамични вази, уловили вибрации, докато глината им е била още прясна.

За да украси ваза с модели на спирала, занаятчията може да надраска повърхността леко със сламка, докато влажната глина се върти върху колелото. Като непреднамерено последствие, моделът би събрал звукови вълни от околната среда. Сламката по този начин очертава „аудио пътека“ върху глината.

По-късното възстановяване на тези звуци чрез съвременна технология е част от легенда, обсъждана сред специалисти.

Може ли ваза да запише звуци от заобикалящата я среда, докато е драскана с вибриращ инструмент? Още повече, способна ли е науката – или ще бъде ли способна – да възпроизведе тези звуци?

Историята на записване на звуци чрез надраскване на повърхността на обект започва през 1888 г., когато Томас Едисон (Thomas Edison) събира звуци върху лист от метал, а по-късно в цилиндри от пчелен восък. Но тези събития са част от историята на „съзнателно“ записване, следвани от „несъзнателните“ записи, направени от Скот, и вероятно направени много по-късно от нежеланите записи, които занаятчии и часовникари са правили при работата си.

„Синьо“

Възпроизвеждането на звуци от въртящи се вази е експеримент, провеждан при множество удобни случаи, но с неясни резултати.

Ричард Г. Уудбридж (Richard G. Woodbridge), изследовател, чиято работа се появява при обсъжданията на IEEE през 1969 г., потвърждава, че е възпроизвел звука на 60-херцов мотор, докато е моделирал вазата си.

В друг експеримент Уудбридж казва, че е открил следи от музика върху плат, изложен на вибрации, докато рисувал върху него със синя боя. Изследователят дори твърди, че е търсил и е открил думата „синьо“, извикана от него, докато движел четката.

Когато изследователите от „MythBusters“, популярно американско телевизионно предаване, направиха тестове на глинени вази през 2006 г., те получиха малко повече от акустична неразбираема реч, нищо различимо като човешки глас. Но звуците бяха улавяни от несигурна кристална игла, едва ли надежден метод, ако се желае възпроизвеждането на акустичен звук.

Още повече, както е открито от шведския професор по акустика, Мендел Клайнер (Mendel Kleiner), въртенето на грънчарското колело трябва да достигне високоскоростни обороти, за да улови вибрациите точно.

Мит или дефектна технология?

Изследването на акустиката започва със задълбочено проучване на научната фантастика. Въпреки това, четенето на керамични вази е крайъгълен камък.

Както много експерименти са показали, звуковите вибрации на елементарен обект (като сламка), който драска гладка повърхност (като кал или боя), вероятно винаги ще бъде заглушен от силни вибрации като пулса на занаятчията.

Това не означава обаче, че възпроизвеждането не е възможно. Отговорът вероятно лежи в по-развита технология, чрез „оптично четене“ (подобно на лазерно четене) вместо тромавото драскане на игла върху микроскопична вдлъбнатина.

Погледнато от определена перспектива, светът може да е пълен с акустични записи от други времена; нуждаем се само от средствата, за да ги възстановим. Ако хипотезата за съдовете се окаже правилна, със значително по-добра технология ще сме способни да възпроизведем звуци, уловени в милиони щрихи през историята върху стени, картини с маслени бои, керамика и други творби.

Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2011-01/2011-01-08_01_et.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.