Да направиш крачка назад и да видиш нещата в друга светлина

Здравейте, многоуважавани Учителю! Здравейте, скъпи практикуващи!

Казвам се Марек Татарко, от Словакия съм. Искам да споделя опита си по отношение на премахването на привързаността „да съм прав” и „да настоявам на своето мнение”.

Както виждам това, процесът на самоусъвършенстване е много прост. Но е трудно изоставянето в този процес на преследването. Дори, ако ни се струва, че нямаме някоя привързаност, нашият Учител използва всяка ситуация, за да ни насочи към нея. Ние не бива да мислим, че ако изпълняваме работа за Дафа не трябва да се усъвършенстваме. Мисля, че е обратното – че колкото повече работим, толкова по-добре сме длъжни да се усъвършенстваме, за да постигнем резултати.

Като пример, привеждам неотдавнашният ми опит, придобит по време на лятната ни обиколка. Ние планирахме лятното мероприятие отдавна, за да имаме време да се обърнем към медиите, кметовете т.н., в градовете, които планирахме да посетим. Обикновено аз избирах град и място за мероприятието. Този път отново правех това и мислех в съзнанието си: „20 юли – това е денят, когато започна преследването, длъжни сме да сме в някой голям град, за да привлечем внимание на големи медии”. Затова планирах мероприятие на тази дата и седмицата след нея. Скоро от други практикуващи започна да се надига вълна на несъгласие, те казаха: „Нямаме време цяла седмица след първото мероприятие. По-добре да започнем неделята след датата на годишнината”. Това означаваше, че няма да попаднем в този голям град в деня на годишнината (от началото на преследването), а ще бъдем в един неголям град.

В началото помислих: „Аз искам да е колкото може по-добре, а те не са съгласни? Длъжен съм някак да ги уговоря”. Мислех да направя това по мой начин, дори да не могат да вземат участие всички. В това време обаче, думите на Учителя се промъкнаха в съзнанието ми:

„Казваме, че когато се сблъскате с противоречие трябва да отстъпите крачка назад – и ще се открият безпределни простори; гарантирам, че ще има друга ситуация.” („Джуан Фалун”, Лекция 9)

Стана ми ясно, че не е правилно да настоявам на своите идеи. Съставих нов план, за да посетим този голям град (Братислава) седмицата преди годишнината и да посетим други градове седмицата след това.

За да привлечем вниманието на медиите планирахме да направим инсценировка на вземането на органи в един голям град, за което ни беше необходимо участие на много повече практикуващи, отколкото на други мероприятия. Малко след това възникна нова трудност. В деня, когато планирахме да проведем изложбата, там се провеждаше най-големият фестивал в страната. Един от практикуващите попита дали бихме могли да отидем там, за да получим разрешение, за да бъде по-удачно. Затова в някои практикуващи се появи представата, че трябва да направим инсценировката за вземането на органи по-късно и че просто е необходимо да отидем на фестивала.

В мислите си се ядосах: „Провеждането на инсценировката по време на годишнината (налото на преследването) – това е толкова добър шанс да се привлече вниманието на медиите и хората, и той ще бъде изпуснат? Никога!” Колкото повече мислех така, толкова по-лоша изглеждаше ситуацията на повърхността – изглеждаше, че по това време ще бъдем много малко. Фестивалът се рекламираше по различни начини, там искаше да отиде всеки и т.н.

Скоро осъзнах, че не може да мисля по такъв начин. Аз съм практикуващ. Отново в съзнанието ми се появи този параграф:

„Казваме, че когато се сблъскате с противоречие трябва да отстъпите крачка назад – и ще се открият безпределни простори; гарантирам, че ще има друга ситуация.” („Джуан Фалун”, Лекция 9)

Реших да направя крачка назад. Казах на практикуващите, че аз също подкрепям другите мероприятия и ще се постарая да подкрепя мероприятието по време на фестивала за инсцениране на вземането на органи. Скоро стана ясно, че ще има достатъчно хора за всички мероприятия. Бях много радостен, това ми показа, че колкото по-широко е съзнанието ни, толкова по-възможно става изпълнението на каквито и да са идеи. Ден преди изложбата отправих праведни мисли пред посолството на Китай, за да изчистя полето за следващия ден. В съзнанието ми нямаше никакви мисли и аз само желаех всичко най-добро за съзнателните същества, за да изберат те за себе си по-добро бъдеще.

Това беше като огледало, инсценировката ни за вземането на органи бе посетена от репортер от централната телевизионна програма на Словакия (STV), който се заинтересова много от последната информация за вземането на органи. След като изслуша историята ни, той се убеди в правдивостта й, но каза, че е длъжен да се види с посолството на Китай и да попита и за неговото мнение, за да го включи в новината. Той каза, че така ще бъде честно за журналиста.

Ние разбрахме, че това беше намеса, защото по това време стана облачно и започна да духа вятър. Най-добрият подход, който успяхме да намерим, бе изпращането на праведни мисли. Започнахме да правим това. Правихме това час, два, три... Един полицай спря, за да попита дали имаме разрешение за това мероприятия. Аз му разказах фактите и обясних защо сме дошли тук, и че на практика не ни е необходимо разрешение. Бях много твърд в съзнанието си и решително бях настроен да не позволя на старите сили да използват пукнатината.

Скоро той си отиде. Ситуацията малко се подобри и времето стана по-хубаво.

След мероприятието ние изучавахме Закона и обменяхме опит. След това включихме телевизора, за да видим резултатите от усилията ни и бяхме много приятно изненадани. Показаха двеминутно интервю с нас. Тези новини се гледаха от много хора и когато след седмица правихме обиколка по градовете, хората ни казваха, че вече знаят за това. Много се радвах за тях.

По-късно разбрах, че друга телевизионна програма, макар и по-малка, също е била на фестивала и е направила интервю. Бях радостен, че по този начин повече хора успяха да научат фактите.

Благодарение на този опит осъзнах, че ние винаги трябва да имаме сърце на практикуващ във всичко, което правим. Не бива да използваме човешки мисли да съдим за нещата, иначе може да ограничим големите си способности и резултатът да бъде лош.

Аз също осъзнах, че дори ако се фокусираме върху частен подход, пътят ще стане по-труден.

Но ако можем да съхраним съзнанието си открито, да изоставим привързаностите си и да мислим първо за другите, ще постигнем резултата по-естествено.

Това е възможно при условие на усърдно вървене по пътя, който Учителят е предопределил за нас, при усърдно изучаване на Закона и изпълнение на трите неща. Ние сме длъжни максимално разумно да използваме времето, Учителят е дал за нас своите огромни жертви.

Гореописаното е личното ми разбиране. Моля, покажете с добро, ако има недостатъци.

Благодаря, Учителю. Благодаря, приятели-практикуващи.

По http://www.ru.clearharmony.net/articles/200610/3420.html