Уважаеми Учителю, Скъпи практикуващи, Дълго време отлагах написването на есе за споделяне на опит. Не намирах за какво да споделя. Смятах, че разбирането което получавах при изучаване на Дафа, и от споделяне на други практикуващи, е единствено за моя собствена употреба и подобрение. Омагьосаният кръг, по който съм вървял, е бил много тесен и ограничен. Не бях се просветлил до по- високите нива на разбиране на Дафа. Нивото на моето разбиране на Закона е било ниско. Смятах, че добре се справям с трите неща, които Учителят ни е възложил. Но не можех да обобщя натрупаният опит от практикуването ми в Дафа. Сърцето ми оставаше затворено за по-високите нива на Дафа.

Поздрави милостиви Учителю Ли Хонгджъ! Поздрави съпрактикуващи! Започнах да чета „Джуан Фалун“ и да практикувам Дафа упражненията през февруари 2015 година. Това е рожденият ми ден и съм дълбоко благодарна на Учителя, че ми даде моя живот, живота на самоусъвършенстваща се.

Здравейте, уважаеми практикуващи. Първо бих искала да благодаря на Учителя за възможността да практикувам Фалун Дафа три години. Времето сякаш лети и с него разбирането ми за света и живота се променя. От детска възраст се питах защо светът е такъв, какъвто е, какво подтиква хората да постъпват по определен начин, защо има войни и страдания… Аз живеех в моя малък свят, а светът около мен беше загадъчен: понякога свиден, мил и интересен чрез любимите хора и приятелите. Друг път, радостта се превръщаше в тревога от нещата, които чувах, виждах и преживявах, докато растях.

Уважаеми Учителю, Скъпи практикуващи, Имах известни колебания за написването на това есе. Причината е, че изказът ми не е на добро ниво, моите ситуации не са нещо впечатляващо, защото има практикуващи, които се самоусъвършенстват при много трудни условия. Вероятно моят път е аранжиран по този начин и това ми даде смелост да споделя част от култивацията си през последните години в Дафа.

Казвам се Динко Митев и практикувам Фалун Дафа от 6 години. Седмица преди да ми се обадят по телефона, за да потвърдя дали искам да бъда част от новата Фалун Дафа асоциация на България, ми се случи нещо, което мислих, че съм преминал отдавна в култивацията си. Говорих с майка си по телефона, за да я попитам дали може да закарат с баща ми котката на баба ми в селото, където живее, защото ветеринарят я беше излекувал. Тогава тя твърдо ми каза, че няма да стане, при което аз реагирах остро и се усъмних, че е станало нещо. Затвори телефона и ми се обади след половин час, защото беше на работа и нямаше как да говори. Разказа ми как баща ми пак е прекалил с алкохола и е тръгнал да ѝ посяга пред съседите, където се събират на беседката в квартала. Майка ми беше много ядосана и каза, че ѝ писнало да му търпи униженията и тормоза цял живот и обмисляше да го напусне и да вземе малкия ми брат с нея. Първоначално се разпалих, но в следващия момент си спомних следните думи на Учителя: „Казвам на всички, че когато възникне междуличностен конфликт или когато някой рита или удря друг човек, е вероятно те да са дължали един на друг в миналото, и сега разчистват дълговете си. Ако се намесите да ги спрете, те няма да могат да разчистят дълговете си и трябва да чакат до следващия път, за да го направят. Това означава, че ако не можете да видите кармичната връзка, лесно можете да извършите лоши дела и да изгубите дъ като последствие.“ (Лекция Девета, „Джуан Фалун“) И още един цитат: „В будизма се казва, че човек живее заради кармично възмездие. Ако дължите нещо някому, той ще ви намери за отплата. Ако получи твърде много отплата, ще трябва да ви върне излишъка следващия път. Ако синът не уважава своите родители, те ще си сменят местата в следващия живот. Ето как това се повтаря отново и отново.“ (Лекция Шеста, „Джуан Фалун“)

Казвам се Елен и съм практикуваща от близо година. В началото всичко се случваше много бързо и знаците, които трябваше да получа, бяха ясни и разбираеми. Поначало светоусещането ми винаги се е доближавало до принципите на истинност, доброта и търпение. Четях „ Джуан Фалун“ и се питах, защо не съм видяла и разбрала всичко при предишния опит, а то просто не е било времето за това.

Милостиви Учителю, Скъпи другари-практикуващи, Казвам се Таня и практикувам Фалун Дафа от лятото на 2015 г. 15.12.2019 е последната конференция, за която съм писала есе. Тогава си тръгнах с усещането на разочарование от отрязания финал на есето. Този последен абзац в есето ми обаче, според мен и тогава, и сега, отразяваше истинското състояние на Дафа тялото в онзи момент и то се бе проявило с нашето българско участие в Лондон.

Привет Учителю, Привет съпрактикуващи! Самоусъвършенствам се по Фалун Дафа от 11 години. Преди да започна да практикувам имах силно желание за постигане на резултати и лична изгода, всичко това съчетано със състезателен манталитет. При встъпването ми във Фалун Дафа това бяха едни от основните ми привързаности, с които и до ден днешен ми се налага да се справям. Там са и многобройните тестове, които се случват.

Поздрави, уважаеми Учителю! Поздрави, приятели практикуващи! Преди да започна да практикувам Дафа на 60 годишна възраст, бях доста объркан човек. Възпитана съм да ценя човешките добродетели, но въпреки това много пъти съм постъпвала лошо и съм обиждала и наранявала хората. В стремежа си да се развивам духовно, да получа прошка за недостойните си постъпки и да укрепя тялото си, четях всякаква езотерична литература и се стремях в ежедневието си да прилагам наученото. Правех различни цигун упражнения, които откривах в интернет, медитации на различни духовни учители и други практики. Резултатът от тези занимания е, че съвсем обърках съзнанието си, а положителни промени в тялото ми не настъпиха. Опитвах се да намеря спокойствие, да премахна тревожността, която почти постоянно изпитвах. Бях неуверена, в някаква степен безотговорна, емоционална, егоистична, контролираща, съревноваваща се личност. Разбира се, до тези изводи стигнах след известен период на практикуване и самоанализиране. Имах и някои здравословни проблеми. Случваше ми се да получавам силен световъртеж и повръщане, поради ниско кръвно налягане. Често се чувствах уморена. В студено време пръстите на ръцете ми се подуваха и др.

Почитаеми Учителю! Уважаеми приятели съпрактикуващи! След малко повече от десет години практика в Дафа, аз открих, прочетох и прозрях изречението: „Тези неща ще ви бъдат предоставени, стига да промените мисленето си из основи, и това не е всичко.“ (Лекция Първа, „Джуан Фалун“) Да променя мисленето си из основи..., тоест, цялата същност на личността, която съм, която познавам и която живея. Пълно обръщане на мисленето ми според високите стандарти на Дафа.

Здравейте Многоуважаеми, Състрадателни Учителю, Здравейте скъпи съпрактикуващи, Казвам се Керачка, на 64 години съм, от Българово, Бургас. Опитът ми като Дафа асистент Практикувам от доста години Фалун Дафа, но в началото не изучавах много, а и нямахме група в Бургас. В началото наблягах на Дафа упражненията всеки ден, и това ми доставяше голямо удоволствие. Когато пропуснех някой ден, имах чувството, че на съществата, с които правя упражненията в друго пространство, им липсвам, както и те липсват на мен.

Уважаеми Учителю, Уважаеми практикуващи, Казвам се Александра и съм от групата практикуващи в София, част от българското Дафа тяло. Миналия месец навлязох в 11-тата година на самоусъвършенстването си във Фалун Дафа. Когато в началото започнах да изучавам Дафа, си мислех колко са щастливи онези практикуващи с многогодишен опит в самоусъвършенстването. С уважение си представях през какви фундаментални промени трябва да са преминали те, имайки възможността за подобрение в дългогодишния си досег с мъдростта на Създателя.

Когато започнах да практикувам, изпитвах силен ентусиазъм, че най-накрая съм открила праведния път, който съм търсила. Бях старателна да напредвам усилено и да придобия все по-добро разбиране за самоусъвършенстването. Стараех се всеки ден да изучавам и да правя упражненията, и когато пропусках един ден да ги правя, усещах вина и се чувствах слабохарактерна, затова че не съм успяла да се държа като самоусъвършенстващ се. Това хубаво състояние продължи може би около година, след което започнах да се отпускам, да имам все по-малко желание да изучавам Фа и да правя упражненията всеки ден. Мислех все по-малко как да елиминирам привързаностите си и вместо това им се отдавах и ги подхранвах. Усещах как с времето съзнанието ми все повече се замъгляваше, беше изпълнено с желания и привързаности и нямаше място за праведни мисли на един самоусъвършенстващ се. Мисля, че привързаността, която най-много ми създаваше пречки, и която усилено отказвах да изоставя, беше тази към комфорта и удоволствията. Исках само да си седя вкъщи, да гледам филми, да прекарвам време в социалните мрежи, да играя на игри и да ям вкусна храна. Тук-таме изучавах и правех някои упражнения, но с далеч по-малко сериозност и желание. Отказвах да изоставя тази привързаност и това много забавяше самоусъвършенстването ми, но мисля, че по-пагубното беше това, че се опитвах да се самоизлъжа и да си казвам, че това е нормално състояние, че все още се самоусъвършенствам отскоро, и че всъщност се справях добре.

Здравейте уважаеми практикуващи Фалун Дафа! Благодаря на организаторите на конференцията, както и на Учителя за възможността да бъдем заедно. От време на време се чудя каква точно трябва да бъде формата на успешното споделяне на опит от самоусъвършенстването. Вероятно най-добре е да води до издигане. Но как се постига това? Може би трябва да мислим за слушателя, да се поставим на неговото място, да не го отегчаваме с ненужни подробности, следствие на човешко мислене, да говорим от сърце, разбираемо, да се изказваме стегнато и по същество, да не вплитаме привързаности, докато говорим, да се основаваме на Фа в съжденията си и да приветстваме критика.

Уважаеми Учителю, Скъпи съпрактикуващи, Казвам се Силвия Котева и през септември 2023 г. ще станат 10 години, откакто практикувам Фалун Дафа. Когато се обърна назад, виждам голяма промяна в себе си, дори бих казала, че съм друг човек – човек, който живее според принципите на Вселената (или много се старае), и това е благодарение на практиката. Но когато погледна напред, виждам още колко път имам да извървя и да премахна още останали привързаности. Често си представям пътя си като планина, по която се катеря, и се чудя докъде ли съм стигнала, колко ли още остава до върха; дали ще успея да се изкача до него. Знам, че неслучайно се просветляваме, без да знаем истината от високо ниво – иначе няма смисъл; и затова си казвам в такива моменти: „Прави, каквото трябва, да става, каквото ще“.