Конфуций казал: „Аз (Цю) съм много щастлив. Ако направя грешка, другите непременно ще ми я посочат”. Само светците и добродетелни хора се чувстват щастливи, когато слушат забележки по повод на грешките им. Те чувстват, че са щастливи, когато хората ги критикуват. Искрено благодарят на тези, които им говорят за грешките. Причината, поради която са благодарни е, че само, когато грешките са забелязани и поправени веднага, може да се поправиш, да учеличиш своята добродетел и да повишиш нивото на усъвършенстване.
В „Ди Цзи Гуй” ("Di Zi Gui") („Правила за добрия ученик”) е казано: „Постъпка, извършена случайно, се нарича грешка. Недоброто нещо, извършено преднамерено се наказва със зло. Грешката може да бъде поправена и тогава изчезва. Ако злите действия се прикриват, това прибавя още едно престъпление”. Личното ми разбиране е, че ни е нужно да анализираме дали е извършена грешка поради небрежно отношение или нарочни действия, когато нещо не е както трябва. При това не бива да се крие или да се търсят оправдания. Какво да се направи, за да се поправи искрено грешката? Определено не бива да се успокояваме или да се оправдаваме.
По време на династията Сун имало благороден човек на име Сюй. Когато Суй за първи път срещнал Андин, главата му била малко наклонена. Андин сериозно казал: „Трябва да си държите главата изправена. Не бива да я отпускате”. Сюй веднага разбрал и се поправил. Той помислил: „Главата трябва да се държи изправена, не бива да се наклонява. Тогава и сърцето ще бъде праведно”. От този момент в мислите на Сюй никога не се промъкнали лоши неща. Когато някой го питал: „От какви принципи се ръководите обикновено, когато сте сред обкръжаващите ви?”, той пишел на задаващия въпроса два йероглифа: „правилно” и „истински”.
Известният литературен гений Цзен Гун имал добри отношения с Ван Анши по времето на династията Сун. Император Шен Цзун попитал Цзен Гун: „Какво мислиш за характера на Анши?” Цзен Гун отговорил:
„Произведенията на Анши са толкова хубави, колкото и на Ян Сюн от династията Хан. Но заради неговия егоизъм той не е така добър, както Ян Сюн!” Императорът казал: „Анши не се притеснява за слава и пари; защо казваш, че е егоистичен?”
Цзен Гун отговорил: „Под думата „егоистичен” имам предвид, че Анши не е склонен да поправя своите грешки, като оставя на страна това, че е много упорит и много е постигнал”. Шен Цзун чул думите му и кимнал с глава в знак на съгласие. Ван Анши бил популярен благодарение на своя талант и знания. Но, заради това, че криел грешките си, заради упоритостта си да лобира за новото законодателство, той, в края на краищата, навредил на хората, оставяйки зад себе си лошо име в историята.
Някои практикуващи не гледат активно в себе си, за да открият своите привързаности. Когато другите им ги посочват, те целенасочено се опитват да ги маскират. Дори когато действително ги осъзнаят, не ги поправят. Когато искат да се променят, правят това много бавно и тази ситуация се повтаря отново и отново. Те не са направили това по своя собствена воля и това не е резултат от тяхното осъзнаване или самокритика. Те не се контролират строго и не се променят докрай изцяло. Ако се държиш така, значи се отнасяш безотговорно към себе си.
Нима това е да бъдеш усърден? Учителят изисква от нас да умеем да слушаме критика. Искам просто да напомня на всеки тук, че в този израз се съдържа дълбок смисъл. Не бива да се ограничаваме само в повърхностното разбиране.
Ние не може да останем на това: „Слушам това и търпя. Моето сърце не е засегнато от това”. Трябва да работим повече над своето съзнание и да намерим лекарство, съответстващо на симптомите.
Ако ние не разбираме ясно принципите на Фа, трябва ад изучаваме повече Фа, активно да обменяме разбиранията си с приятели-практикуващи и да се повишаваме, основавайки се на Закона. Ако това е предизвикано от неправедно сърце е необходимо да го изправим и да се избавим от егоистичните представи. Ако не можем здраво да се държим в ръце, трябва да поправим всяка своя мисъл, идея, дума и постъпка.
От древните времена до настоящето светците не са били хора, които не са правили грешки. Те са допускали грешки, но бързо са се поправяли. Те често проверявали себе си и по съответен начин се критикували. Те поправяли грешките си без каквито и да било уговорки и следвали доброто, славно течение на реката. Те никога не извършвали една грешка два пъти. Точно както в две древни поговорки: „Обикновените не хора не са светци и мъдреци, как могат да избягат от грешките?” и „Да умееш да поправиш грешките си – това е най-великото, с което не може да се сравни нищо”.
По http://www.ru.clearharmony.net/articles/200611/3682.html
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...