Самоусъвършенстване на работното място: най-скорошно разбиране за принципите на Фа

Уважаеми съпрактикуващи,

Аз съм Петра, практикуваща Фалун Дафа от Германия. Минаха 11 години, откакто започнах да практикувам Дафа. В началото бях много прилежна и това продължи няколко години. В последните години обаче се забавих в своето самоусъвършенстване. Съвсем наскоро осъзнах това.

Работя за агенция за подбор на персонал, която наема офис асистенти. Стоя пред компютъра си и филтрирам телефонни обаждания от много компании по осем часа всеки ден, едно след друго. Това е много натоварващо, защото се налага да се концентрирам и да слушам внимателно какво ми казват хората. До вечерта ушите ме заболяват, тъй като слушалките за глава са неудобни. Някои от разговорите са неприятни, тъй като обаждащият се е ядосан на шефа на фирмата или на колега. Понякога ме обиждат, въпреки че каквото и да се е случило, не е било по моя вина. Всъщност съм опитен служител. Въпреки това напоследък съм неудовлетворена от работната си ситуация. Заплатата ми е ниска, което е нормално в кол-център, но все пак е от значение. По мое мнение, когато човек се занимава с такъв тежък труд трябва да бъде заплатен по-добре.

Излползване на човешки преломи

Моето негодувание доведе до закъснения за работа. Почти всеки ден закъснявах с 5 минути. Ръководството ни беше разпоредило всички да пристигат 15 минути преди началото на работа, тъй като компютърът има нужда от няколко минути, докато загрее. Това се налагаше заради всички програми, които се изискваха за дейността ни. Не бях съгласна с това. Пет пъти седмично трябваше да прекарвам по 15 допълнителни минути пред компютъра си, което правеше повече от час. Не след дълго ръководителят на екипа ме извика на разговор. Той ми показа дните и часовете, когато не съм била на време. В електронна кореспонденция ме попита какво става. Аз не отговорих, тъй като според мен беше неподходящо да отговарям писмено. Усещах, че има нещо не съвсем наред с мен. Не се чуствах добре, защото не можех да призная, че съм сгрешила. Реших да избегна гнева и срама и да положа усилия да идвам навреме.

Бях притеснена и от повишения брой телефонни обаждания, които се струпваха напоследък. Компанията ни увеличи броя на клиентите, което изискваше колегите ми и аз да обслужваме повече телефонни обаждания. Веднага щом едно обаждане беше прекратено и записано, телефонът звънеше отново. Най-лошо беше сутрин. Почти нямах време да се подготвя за следващото обаждане. Поради това блокирах линията си след всяко обаждане, за да имам време да запиша обаждането, преди да приема следващото.

Осъзнаване на недостатъците

Забелязах, че колегите ми обработваха доста повече телефонни обаждания на ден. Системата им работеше по-ефективно от моята и оценката им беше далеч по-висока от моята. Трябваше да призная, че те работят по-усърдно от мен. Изведнъж осъзнах, че когато приемах по-малко телефонни обаждания, защото ме мързеше и не ми се занимаваше, моито колеги трябваше да поемат тези телефонни обаждания. Това ме накара да се засрамя. Аз съм самоусъвършенстваща се. Как можех да съм толкова невежа и да прехвърлям част от работата си към колегите си? Как можех да искам по-висока заплата, когато производителността на труда ми беше толкова ниска?

Грубо пробуждане

Осъзнах, че трябва да променя отношението си. То ме затрудняваше и беше причината да не успявам да бъда навреме на работа сутрин. Погрешното ми отношение и липсата на мотивация бяха отговорни за моето разтакаване. Разговорът с моя тийм лидер беше като грубо прубуждане. Бях рязка, когато той разговаряше с мен и отговарях, че това е вярно и осъзнавам проблема си. Бях смутена. Считано от следващия ден, бях навреме, за да мога да започна телефонните си разговори на време. Направих това обаче за да не се изложа , а не защото исках да се подобря.

Загуба и печалба

След известно време започнах да се оплаквам, когато се срещнех със съпрактикуващи. Казвах им колко много трябваше да работя, а въпреки това заплатата ми е смешна. Чуствах , че с мен се отансят нечестно и сърцето ми бе неспокойно. Никога не пропусках възможност да повдигна въпроса, говорех за своето нещастие и това се превърна в навик. Някои практикуващи бяха съгласни с мен и ми предлагаха да потърся по-добре платена работа. Един практикуващ каза повече от веднъж, че като самоусъвършестваща се с бакалавърска степен и добро образование не трябва да се примирявам да живея с такъв нисък доход. Трябваше да овладея ситуацията и да развия по-силни праведни мисли.

Веднага си спомних за обсъждането в кръговете на самоусъвършенстващите се, което засягаше финансовото преследване на Дафа практикуващи от старите сили. Това подсили гледната ми точка по този въпрос, както и раздразнението ми.

Мислих за това. Ако започнех да си търся работа, трябваше да изпращам автобиографии, което щеше да отнеме много време и усилия. Нямаше да имам време за трите неща. Усилията ми за разясняване на истината за Дафа и работата ми по Шен Юн щяха да пострадат. Запитах се дали съм склонна да платя такава цена само за да подобря материалните си придобивки. Според разбирането ми такъв тип желание е привързаност, нещо, от което трябваше да се откажа независимо от обстоятелствата. Това положение продължи две седмици без да мога да намеря решение, само защото отказвах да призная грешките си.

Междувременно промених отношението си към работата и взех задълженията си наистина присърце. Производителността ми се повиши значително и продължих ежедневно да работя върху отношението си. Като самоусъвършенстваща се сред обикновените хора, трябва да работя усилено и да мисля за нуждите на колегите си. Първо трябва да мислиш за другите. Как иначе бих могла да бъда Дафа практикуваща и добър човек?

Мисли първо за другите и на второ място за себе си

Искам да споделя с вас най-скорошния си опит на работното място, тъй като има връзка с днешната Фа конференция във Виена. Поисках отпуск от петък до понеделник още щом беше избрана датата. Сложих искането на бюрото на моята ръководителка, тъй като тя отговаря за работния график. Казах й, че имам нужда от бърз отоговор, защото трябва да запазя полета си. Тя поклати глава и каза, че най-вероятно ще получа одобрение.

Минаха 14 дни, а молбата ми още не беше одобрена. Бях раздразнена от безразличието на ръководителката си. Вече бях проверявала в интернет за нискотарифни полети и забелязах, че цените се повишават ежеседмично. Изнервих се и реших да си запазя полет. На следващия ден попитах ръководителката си относно одобрението на отпуската и й казах, че съм си купила билет. Чуствах, че имам право. Като се има предвид ниската ми заплата, цената на билета беше важна. Ръководителката ми се ядоса. Тя каза, че съм я поставила в неприятно положение и не може да одобри отпуската ми, защото трима от колегите ми ще имат отпуски по същото това време. Освен това, имаше и отсъстващи по болест. Нашата млада компания не можеше да си позволи загубите, причинени от липса на достатъчно персонал за обслужване на клиентите.

Това се впи в сърцето ми. Първо се ядосах, а после се натъжих. Но на повърхността се контролирах и не се борих за правата си. Вгледах се навътре. После поисках среща с ръководителката си. Писах в електронна кореспонденция, че датите за Виена са били от голямо значение и че съм се позовала на думата й, както и че я ценя като свой колега.

Признах, че съм сгрешила

Срещнахме се в конферентната зала и говорихме на саме за инцидента. Ръководителката ми призна, че е трябвало да й напомня, че трябва да си запазвам полет. Тя каза, че разбира положението ми, особена защото тя също е попадала в ситуации, когато се е налагало да запазва полет. Въпреки това, тъй като носи отговорност за работния график, тя помоли да сменя билета си за връщане в понеделник, тъй като ще трябва да съм на работа за късната смяна същия ден.

Поех отговорност за грешката си и имайки предвид молбата й, се свързах с туристическата агенция. Казаха ми, че няма как да сменя билета си за връщане. Можех само да откажа резервацията си и да направя нова. Разбира се това щеше да струва много по-скъпо. Обясних това на ръководителката си и й казах колко ще ми струва. Тя поиска малко време да помисли, преди да ми отговори.

По-късно тя се обади и каза, че като се има предвид ниската ми заплата, не би могла да оправдае смяната на резервацията, не би било честно. Щяла да направи изключение този път и ще мога да взема отпуск в понеделник. В замяна казах, че мога да работя в петък, тъй като полетът ми тръгва вечерта. Тя прие този компромисен вариант, но ме помоли повече да не я принуждавам да одобрява подобно нещо.

Бях облекчена. После осъзнах, че не съм помислила за нейните нужди. Има много колеги и всеки от тях има специални искания, когато става дума за графика на отпуските. Трудно е да се балансира всичко. Всъщност аз се страхувах, че тя ще отхвърли моята молба и не положих истински усилия да си спечеля време за моята молба за отпуск. За себе си, аз твърдях че не съм имала време по време на работа да ѝ напомням постоянно. Бях смутена пред невежеството си, що се отнася до нуждите на колегите ми.

Благодарих на ръководителката си за нейното разбиране и за решението, което тя взе, извиних се за своето поведение и обещах, че следвашия път, когато се налага да запазвам полет, ще й напомня за това.

Намиране на привързаности и повишаване на Шиншин

Открих своята привързаност. Искам да печеля повече, така че да не се налага да мисля за всяка стотинка по три пъти, преди да я похарча. Желая материална сигурност, вместо да позовавам действията си на Фа. Това означава, че не се доверявам напълно на Учителя и на Фа. Моите мисли са все още твърде човешки. Често се страхувам да не се изложа, мразя да признавам грешки и определено не ми харесва да се извинявам за тях. Наистина ми е много трудно да се извинявам. Мислите ми за пари са заради ревност. Завиждам на другите, които печелят повече и следователно могат да харчат повече. За съжаление не разпознавам този свой недостатък в ежедневието си.

Пътят на самоусъвършенстването към Просветление изисква да си прилежен

Сега осъзнавам, че не е случайно, че работя тази работа и имам малък доход. Това ми помага да се откажа от своите привързаности.

Учителят ни учи за ревността в Джуан Фалун в лекция 7. Учителят казва, че „ Животът на човек е нареден според кармата му. Независимо колко си способен, ако нямаш Дъ (добродетел), може би няма да имаш нищо в този живот.”

Осъзнах тази истина на Фа още веднъж. Ние, самоусъвършенстващите се, не търсим слава или богатства. Трябва да следваме пътя си естествено и да се самоусъвършенстваме постоянно. Като самоусъвършенстващи се получаваме всичко, получаваме това, което ни се полага. Учителят е наредил всичко.

Пътят ми към просветление е все още дълъг и труден. Независимо от това благодаря на Учителя, че ми даде тази възможност да осъзная, че все още трябва да се стремя напред прилежно и да се завърна към нивотото на самоусъвършенстване, което имах преди много време. Започнала съм да се подобрявам.

Благодаря на съпрактикуващите за тяхното разбиране, насърчения и споделянето на опит.

Ако нещо от казаното не е според Фа, моля да ми го посочите със състрадание.

(Представено на Фалун Дафа конференцията за споделяне на опит от самоусъвършенстването във Виена, Австрия, на 20-ти септември 2015 г.)