Разбирането за връщането на дългове

Поздравления, многоуважаеми Учителю! Поздравления, съпрактикуващи!

Имах привързаност, че трябва споделя с вас две преживявания. Но учителят прекрасно беше планирал всичко за мен по различен начин. Едно от преживяванията ми се разви в множество разбирания за мен. Показа ми, че привързаностите не са нещо, на което да се осланяме.

Преди имах разбиране, че трябва да полагаме повече усилия и да не спираме да разясняваме истината, за да спасяваме същества – на всяко място, на което отидем. Учителят ни го казва в „Преподаване на Фа на Фа Конференцията в Ню Йорк 2015“: „Да, много Дафа ученици извън Китай са заети с проекти. И ако искате да вършите добра работа с тези проекти и да ги направите ефективни в спасяването на хората, то трябва да ги вършите по-добре, да вложите повече сърце в тях, както и да отделяте все повече време за тях.“

Фалун Дафа учениците от един граничен латвийски град преживяват някои трудни ситуации от известно време насам. По-рано тази година участвахме в празника на този град, разяснявайки фактите за Фалун Дафа. Местната власт ни осигури място в близост до сградата на общината. Ние обаче не бяхме много доволни от това как протекоха нещата на повърхността. Това осигури добра почва за нашето усъвършенстване.

Няколко седмици по-късно ме поканиха в града на частно събитие за два дни. Учителят казва: „В миналото усъвършенстването е ставало в манастири или храмове. Но днес Дафа учениците не са ограничени да се усъвършенстват в определена среда, тъй като трябва да спасявате съзнателни същества. Можете да се усъвършенствате в каквато и да е социална среда. Осигурил съм толкова голямо разнообразие от среди, в които да се усъвършенствате, като целта е да можете да спасявате съзнателни същества.“ („Преподаване на Фа на Фа Конференцията в Ню Йорк през 2015 г.”) Имайки предвид тези думи на Учителя, помолих един практикуващ, който живее близо до града, да отидем да практикуваме в града тези дни. Последвах съвета му да попитам някои съпрактикуващи за тяхното мнение относно това събитие и те подкрепиха идеята. Ден преди събитието бяхме притеснени относно мястото за практика, но градът ни очакваше и беше подготвил за нас място в близост до сградата на общината. Първия ден разяснихме истината на много от хората, минаващи наблизо. Също така поканихме млада жена да присъства на практиката ни на следващия ден, за да научи упражненията и тя дойде. Каза ни, че си е мислила каква точно практика да започне точно деня преди да ни срещне. Отново Учителят беше планирал внимателно нещата за нас, за да ни позволи да се усъвършенстваме, вършейки нещата, които трябва да вършим.

От известно време често наблюдавам как тялото ми се пречиства и изпитвам някакъв дискомфорт, след като съм направил нещо правилно по пътя на усъвършенстването. Вярвам, че в тези моменти кармата ми се преобразува. Същото ми се случи след събитията в този град. Този път обаче чувството на дискомфорт се задържа малко повече дни.

Веднъж ми се наложи да използвам център за печат два последователни дни. Опитах се да разясня фактите на служителите и в двата дни, в две различни смени. Открих, че цената на същия обем печат се беше удвоила на втория ден. Зачудих се и служителят провери дали сметката е правилна. Този път сметката беше правилна. Платих и излязох от центъра. След малко осъзнах, че предишната смяна беше сметнала грешно, намаляйки двойно цената. Не исках тя да има проблеми в работата, затова се върнах обратно. Но този път служителите не искаха да ми кажат номера на жената. Реших да се опитам да се срещна с нея някой ден. Посетих офиса 4 или 5 пъти след това, но без успех. Тогава изведнъж придобих друго разбиране за дълговете ни. Универсалният принцип „без загуба, няма печалба“, който ни беше разкрит от Учителя, ни кара да плащаме дълговете си и най-вероятно тази млада служителка ми е върнала свой дълг. Неразбирането на този принцип на човешкото ниво води до непрестанни истории за връщане на дългове, както в „Ромео и Жулиета“ от У. Шескпир. Осъзнах, че никой не може да промени този принцип, но че аз можех да се опитам да опростя поне този тип малки дългове, за да спра подобна „безкрайна история“. Веднъж осъзнат, реших, че тази ситуация се нуждае просто от повече усилия, за да бъде разрешена и продължих да посещавам центъра за печат.

Онази сутрин отидох в центъра за печат, въпреки това чувство на дискомфорт, което споменах по-горе, и видях онази млада жена на работа. Казах й , че искам да платя останалите пари и че нашият Учител ни учи да мислим първо за другите, че ние практикуваме Истинност-Доброта-Търпение. Казах също, че ситуацията най-вероятно се дължи на неин дълг към мен, както и че аз й опрощавам дълга към мен, но че тя трябва да върне и другите си дългове, за да живее щастливо. Тя не беше много щастлива, когато започнах да описвам ситуацията, но докато продължавах своите обяснения, нейното лице ставаше все по-светло. След като и аз платих своя дълг, почувствах, че сърцето ми олеква.

Вечерта на същия ден отидох да разреша нещата за второто си преживяване, което бях решил да споделя, със съпрактикуващи. Чаках да светне зелено и започнах да пресичам улицата по пътя си. Изведнъж един джип започна да спира, издавайки силен шум близо до мен. Запазих съзнанието си спокойно, а джипът беше спрял пред мен на разстояние не повече от 30 – 40 см. Запазих праведна нагласа и не се уплаших. Видях как жената шофьор гледаше лицето ми, но реших единствено да й помахам с ръка.

По-късно тази вечер получих прозрението, че Учителят ми беше помогнал да върна предишния си дълг към това същество, след като по-малкият ми дълг беше изплатен.

След няколко дни, насред други практикуващи, ми беше казано любезно да не пропускам да напиша споделяне на опит. Чак в този момент осъзнах, че тази случка би трябвало да е важно изживяване за мен. След тази мисъл продължителното чувство за дискомфорт почти изчезна. На втората стъпка вече бях осъзнал, че тези събития, които изглеждаха несвързани на повърхостта, са обединени в един знак от това продължително чувство на дискомфорт.

Пишейки това споделяне, имам едно много просто разбиране: за практикуващите спасените същества са единствените дългове, които се броят, когато се завръщат, и ние не трябва да спираме да полагаме усилия в това спасяване.

Тъй като това е само моето лично разбиране на много ограничено ниво, моля любезно да ми покажете неуместните неща.

Благодаря Ви много, Учителю! Благодаря на всички ви, съпрактикуващи!