Припомняне на пътя ми на самоусъвършенстване

Здравейте, многоуважаеми Учителю!
Здравейте, съпрактикуващи!

Казвам се Сергей. На 41 години съм. Започнах да изучавам Фа и да разяснявам истината през 2000 година. Усетих, че искам да споделя опита си на конференция, след като прочетох думите на Учителя на Фа Конференцията в Ню Йорк 2015: „Всъщност съм говорил с европейските координатори как в началото на преследването, Дафа учениците в Европа имаха голямо въздействие и постигнаха сериозни резултати в работата си срещу преследването. Сърцата ви наистина се обединиха по онова време. Но постепенно се отдалечихте един от друг и с течение на времето се отпуснахте.“

Бих искал да ви разкажа за няколко събития и за израстването ми в самоусъвършенстването в процеса на валидиране на Фа, докато бях част от латвийската група практикуващи.

Според моето разбиране да се изучава Фа и да се практикува в група – това е формата, която Учителят ни е оставил и е много важно винаги да полагаме усилия и да имаме искрено желание да го правим така; да изучаваме Фа и да споделяме заедно опит. И по този начин да се придържаме успешно към цялостното състояние на Фа-коригирането.

Пътуване до Европа за първи път

Първата Фа конференция, както за мен, така и за латвийската група практикуващи беше през 2001 в Швеция. Онези чувства бяха нещо ново и незабравимо, няколкостотин души практикуваха заедно, имаше също и парад и други дейности. Тогава Учителят изпрати поздравителен адрес за конференцията и за мен това беше трудно за вярване, че това поздравление беше отправено и към мен.

В „Към всички ученици на Северната Фа Конференция“ Нашият учител казва: „За Дафа учениците Просветлението е завършекът на самоусъвършенстването, а Фа-коригирането е великата отговорност, която историята ви е възложила в периода на Фа-коригирането. Така че по време на настоящия процес на разясняване на истината и изобличаване на злото всичко, което правим, олицетворява Дафа. Независимо дали разясняваме истината, изобличаваме злото или участваме в други Дафа дейности, включително и на нашите Фа конференции, трябва да демонстрираме както милосърдието, така и добротата на Дафа учениците, които Фа-коригирането изважда на показ.“

Когато шведските практикуващи ни поканиха да излезем да пием чай заедно, ние категорично отказахме, тъй като не можехме да си го позволим финансово; също така не искахме да приемем те да платят, защото се страхувахме да не изгубим Дъ в замяна за чая. Тази ситуация ни послужи да разберем, че имаше нещо грешно в разбирането ни. Още повече, на няколко пъти шведски практикуващи ни помогаха да забележим пропуски в разясняването на истината и как да се придържаме към темпото на Фа-коригирането. Например, имахме следната ситуация в града ни: правехме упражнения и раздавахме материали в центъра на града, където имаше много преминаващи политици; мислехме, че за тях е достатъчно само да разберат за Дафа и репресиите в Китай. Шведските практикуващи обаче реагираха много бързо; те ни обясниха, че трябва да разясняваме по-задълбочено истината на политици и че може да им предлагаме да направят изявление срещу репресиите.

Така че всеки път, когато отидехме някъде по време на всяко от събитията, които организирахме в онези години, аз узрявах в своето самоусъвършенстване, докато разяснявах истината за Дафа и ние като група също израснахме. Организирахме много събития за разясняване на истината в нашия регион и също и в други държави – Русия, Украйна, Литва и Естония; всяка година ходехме в Женева, за да участваме в дейностите пред седалището на Обединените Нации и присъствахме на всички европейски Фа конференции. По това време усещах, че сърцата на европейските практикуващи са обединени, въпреки че всеки от нас трябваше да превъзмогне много трудности и езикови бариери.

В онези дни трябваше да науча много неща и да върша много неща, които не бях правил никога преди: да се науча да работя с компютър, да подобря уменията си за общуване, да организирам различни дейности, да придобия професионални знания в областта на масовите медии и др.

Когато поех организацията на различни дейности и поех голяма отговорност за проекти, започнах да забелязвам различия между практикуващите: състоянието на практикуващ, когато работи по някакъв проект, зависи от състоянието на неговото самоусъвършенстване и разбиране. С други думи – когато някой поеме отговорност за нещо и ако докато върши тези неща този човек е в Дафа, ако се слива с Дафа, коригира недостатъците си, тогава всичко постига успех, независимо от трудностите; но ако човек не гледа навътре, не се коригира, той чувства огромен натиск и не му е възможно да се справи с различни въздействия и конфликти.

Забелязвах тази ситуация и когато общувах с различни практикуващи в други държави – винаги имаше практикуващи, които поемаха отговорност за проекти или координация и чувстваха безкрайната сила на Дафа, имаха вдъхновение и положителна нагласа. Но имаше и друг тип практикуващи: веднага след като поемеха отговорност за какъвто и да било проект, не обръщаха внимание на самоусъвършенстването и да се коригират, докато се занимаваха с тези проекти – те чувстваха огромна тежест и умора, трябваше да се справят с болестна карма, минаваха през различни пречки и не можеха да се справят с всичко това; често обвиняваха други за лоша координация и се случваше понякога да обвиняват другите хора за недостатъците си и напускаха самоусъвършенстването.

Пристигането на Дзян

През 2002 главата на злото посети Европейските държави, включително Латвия и двете страни, които по онова време нямаха практикуващи – Естония и Литва. Координацията помежду ни и редовното изучаване на Фа по три пъти в седмицата, както и много дейности по разясняване на истината, които правехме, бяха успешни.

В нашата група си споделяхме, че не ни е съвсем лесно да идваме на групово изучаване: понякога изникваха различни неща за вършене, понякога бяхме изморени или негодувахме срещу другите – струваше ни се, че някой чете прекалено бавно, някой четеше прекалено бързо, някой винаги говореше, някой никога не говореше и т.н. Понякога само няколко от нас бяха на груповото Фа изучаване, но все пак бяхме постоянни във Фа изучаването.

По време на визитата на главатаря на злото в Европа практикуващите имаха огромни пречки: имаше заплахи за арести (от местните власти) в процеса на одобряване на дейности (по разясняване на истината), практикуващи биваха задържани, когато се опитваха да се приближат до местоположението на главата на злото и други. По онова време още се проверяваха документите, когато се пресичаха границите на някои европейски държави и всеки граничен пост имаше черен списък с имена на практикуващи, подготвен от китайското правителство. Веднъж имахме следната ситуация: когато мини бус с практикуващи от различни държави пресичаше една граница, граничният полицай искаше да арестува някои от практикуващите, които бяха включени в тези списъци, но нашите праведни мисли и разясняването на истината, което направихме като група не позволи това да се случи и минахме гладко границата. Мисля, че успявахме да се справим с трудностите благодарение на честото ни групово изучаване на Фа и си спомних, че някои практикуващи от други държави бяха изненадани от това, защото по онова време те имаха само по едно групово изучаване на Фа на седмица.

Имах също и следното изживяване, когато поех отговорността за организиране на мирен протест пред китайското посолство в Естония. По онова време ние редовно се събирахме пред китайското посолство в Латвия и се бяхме научили да преодоляваме пречки, създадени от посолството или от други измерения, имащи за цел да не позволят на дейностите ни да се състоят. Тогава вече имаше някои хора в Естония, които бяха започнали да се самоусъвършенстват и искаха да разясняват истината за преследването. Подадохме молба за одобрение на поста и разпратихме покани към масовите медии. Голяма част от латвийската група (практикуващи) подкрепиха събитието и активно участваха в него, но имаше и практикуващи, които изразиха своето несъгласие с него и не взеха участие. По онова време тъкмо бях взел шофьорска книжка и за пръв път ми се наложи да карам 300 км. Още щом излязох от града, гърбът ме заболя толкова много, че почти не можех да карам колата и се наложи да спра; за пръв път ми се случваше да ме боли така. Осъзнах, че бях преследван и че трябваше да отхвърля това напълно, трябваше да погледна навътре и да изпращам праведни мисли. Забелязах в себе си малко самодоволство и скрито желание да се изтъквам с това, че всичко, което правя, е успешно. Изпратих праведни мисли, едва излязох от колата и направих първото упражнение; всичката болка и сковаване изчезнаха и продължих да карам.

По пътя, докато карах, направих грешка, заради която почти се блъснах, но силата на Дафа затръшна спирачките, използвайки крака ми, колата спря и чак тогава забелязах другата кола, която не бях забелязал преди това – според правилата трябваше да я пропусна първа и ако кракът ми не беше спрял колата, щеше да има катастрофа. По този невероятен начин Учителят ме спаси от катастрофа. Пристигнах навреме, събитието беше успешно, разяснихме истината на много медии и много естонци научиха истината за преследването.

Намеса от „демоните на съня”

През 2005 имаше две Фа конференции в Европа и много събития и по време на една от тези конференции улових следната мисъл, която беше изпълнена с неудовлетворение: имаше само няколкостотин човека, които участваха в конференциите, това бяха все едни и същи хора всеки път, като половината от тях спяха по време на конференцията, защото бяха свършили толкова много работа.

И макар да разбирах, че за тези съпрактикуващи не е лесно, в онзи момент изпитвах огромно негодувание в сърцето си: как така някой ще спи, докато друг чете споделяне на опит? Оттогава започнах да заспивам на конференции, докато слушах споделяния. А след това нямах възможност изобщо да присъствам на една-две европейски конференции, така че неумишлено спрях да ги оценям като нещо свято.

През 2006 успях да отида на конференция във Вашингтон за първи път; видях Учителя и от сърце си пожелах Учителят да може да ни помогне да разрешим конфликти от нашата среда. По онова време изобщо не можех да го разбера, защо практикуващите не се разбираха един друг и често просто се караха един с друг.

На тази конференция Учителят каза: „Много от несъгласията и напрежението се появяват, когато практикуващите се самоусъвършенстват. Когато има много много привързаности, които не могат да бъдат изоставени, вашата (култивационна) среда няма да е добра. Ако обратното е вярно, тогава ще е отлична. Ако не търсите навътре, когато определени проблеми и неразбирателства излязат на повърхността, те ще се усилят и това става заради вашите собствени привързаности. Някои стават все по-дълбоки и те са всъщност причинени от това, че човека не се е самоусъвършенствал добре. Това продължава, докато (конфликтът) не може да бъде разрешен и този човек е объркан и притеснен от състоянието, в което се намира. Какво да се направи тогава? (Те решават:) „Нека да отидем да намерим Учителя.” Всеки път, когато нещата излязат от контрол, хората тръгват да търсят Учителя. Винаги е, защото те не могат да го преодолеят или не искат да го преодолеят и затова тръгват да търсят Учителя. Да не би да се опитвате да помогнете на Учителя да се самоусъвършенства? Или сте вие тези, които се самоусъвършенстват?”

И забелязах: в онзи момент Учителят гледаше към мен. Изведнъж осъзнах, че съм искал да изтегля всичките си трудности и всичките си негодувания относно другите върху Учителя и се почувствах много засрамен.

Разбрах: няма значение колко е трудно, трябва да се правят трите неща и да се координираш с другите безусловно и винаги да търсиш вътре причините в случай, че възникнат някакви проблеми. Дори когато някой мисли, че е прав, независимо от това, той трябва да потърси собствените си недостатъци. На тази конференция, по време на тези няколко дни, имаше няколко практикуващи, които дойдоха при мен, за да ми кажат, че делата им са добри, но това, което другите правеха, не беше съвсем добро. И аз разбрах, че всичко това беше грижата на Учителя за мен, така че да мога да видя своето собствено състояние, лежащо дълбоко в мен: често си мислех, че поведението ми е добро и че съм по-добър от другите хора.

Проблеми и депресия

През 2007 проблемите от световната криза започнаха да се проявяват и в нашата страна, а по онова време бях започнал да работя на пълен работен ден като доброволец в нашата медия. Имах само много нисък приход от бизнеса си и се появиха проблеми с доходите и големи дългове, имаше проблеми и в семейството ми, а баща ми беше сериозно болен. Не можех да го побера в ума си: защо се получаваше така, че аз се самоусъвършенствах, редовно изучавах Фа и се трудех усърдно, за да помагам на другите, но бях в такава ситуация да не мога да се справям с ежедневните си въпроси и дори върша много грешни дела? Дори и сега не мога да го разбера. Освен това нямаше и добра координация в местната ни група и с европейските практикуващи, и започнах да се чувствам изолиран и пасивен – независимо че бях много зает с работата по проекти на медията.

Беше много трудно; бях в дълбока депресия и разбрах, че трябва да отида в Ню Йорк; там започнах да работя в главния офис на НТД. Всички дейности в Ню Йорк бяха много интензивни и няколко години минаха като няколко месеца. В допълнение към работата ми в медията вземах участие в местни дейности, започнахме проекта „Свободен Китай”, рекламирахме на „Шен Юн” почти по шест месеца всяка година, също работех и на строителен обект в Планините всяка седмица. По онова време имах много притеснения дали е правилно да се вършат толкова много различни неща; може би е трябвало да избера да върша само едно нещо – което изглежда беше правилният избор според мнението на много координатори на различни проекти?

Понякога не можех да разбера в коя посока да се движа – дори и в буквален смисъл, тъй като всяко от тези неща беше много сериозно и трябваше да се направи добре и успешно, а и защото на всички места имаше нужда от хора. Въпреки това аз спокойно изучавах Фа и исках да следвам Учителя и се оказа не само че имам енергия за всичките неща, но и ми стана ясно, че едно нещо следва от друго нещо.

Например докато правех предавания или организирах дейности за медията, намирах клиенти, които се нуждаеха от реклама. А когато търсех клиенти, които искат да рекламират, канех хора на прожекциите на „Свободен Китай” или им помагах да дойдат на шоу на „Шен Юн”. И разбира се, по празниците прекарвах време със своите приятели, защото работехме заедно като доброволци на строителния обект и също по нареждането на театъра и помещенията за музикантите. Този начин на организация на нещата изглежда допадаше на хората и получавах подкрепата им, но невинаги и сред съпрактикуващите беше така.

Когато бях прилежен и изучавах Фа постоянно, всяко едно разногласие изчезваше, веднага след като успеех да повиша своя Шиншин. Но когато беше трудно да се съсредоточа върху изучаването на Фа или да се преборя с намесата на „демоните на съня” и ми беше сънливо, тогава противоречията се превръщаха в пречка за координацията и да се вършат много неща. Много ми е трудно да се вгледам навътре и да търся собствените си недостатъци, когато се намирам в определна конфликтна ситуация и е очевидно, че този, който не е прав и прави грешка, е другият практикуващ. Такова неудовлетворение към самия мен и към другите се крие дълбоко в мен и то ме дърпа назад.

Например веднъж трябваше да заснемем видео за някакво събитие, но в последния момент другият практикуващ ми каза, че няма да може да дойде, защото не се чувства достатъчно силен. Беше невъзможно да се намери друг практикуващ вече (който да отиде на негово място) и изглеждаше, че ще разочароваме тези обикновени хора, ако не направим това, което сме обещали да изпълним. Въпреки това, намирайки се в такова положение, съумях да се успокоя, можах спокойно да погледна навътре и успях да изоставя всякакъв стремеж към някакви резултати и към състояние на недоволство към другия практикуващ; и просто пожелах на този практикуващ – от цялото си сърце, да е способен да прави нещата, които трябва да прави за Дафа. И чудото се случи: този практикуващ се почувства добре, всички проблеми с оборудването бяха решени, той успя да пристигне навреме и направихме всички неща добре.

Получи се така, че на практика прекарах последните пет години в Ню Йорк; работих в медията и за „Шен Юн”; докато се намирах насред този процес видях колко е важно да се координират добре практикуващи от различни държави от цял свят и да се опитваме да помагаме на Учителя във всички неща, свързани със спасяването на съзнателни същества. И дори и някой да не знае как да свърши някои определени неща, трябва въпреки това да продължи и да ги направи и в този процес той трябва да научи тези неща, да се самоусъвършенства добре, винаги да взема участие в груповото изучаване на Фа и така накрая всичко ще се нареди успешно. Тогава имах усещането, че правех неща, които наистина трябва да се направят в този период от време.

След конференцията в Ню Йорк 2015 се върнах отново в Латвия. Въпреки че има много дейности по разясняване на истната, организирани в нашия регион, чувствам, че съм отпуснат в своето самоусъвършенстване и моето лично усещане – докато съм тук в Европа, ми говори, че има изоставане в цялостния процес на Фа-коригирането, което е причината за не толкова многото шоута на „Шен Юн” в Европа и не толкова важната роля на медията ни. Мисля, че ключът към успешно внедряване на тези неща е редовното изучаване на Фа в група и взаимното съдействие, въпреки различията между отделните държави, езици и манталитет.

Това е моето лично разбиране в този период от време; ако греша, моля ви покажете ми къде греша.

Благодаря, Учителю! Благодаря на всички ви!

(Представено на Фалун Дафа конференцията за споделяне на опит от самоусъвършенстването във Виена, Австрия, на 20-ти септември 2015 г.)