Дженифър Зен: Най-лошото от трудовите лагери на комунистически Китай

Дженифър Зен произнася първата си реч по време на пресконференция в Бризбейн, Австралия, след като успява да избяга от Китай през 2001 г. Тогава само преди дни е била изтезавана в продължение на една година в женския трудов лагер в Пекин заради това, че практикува на Фалун Гонг. Историята й е предадена и в документалния филм "Свободен Китай: смелостта да повярваш".

"Моето име е Дженифър и идвам от континенталната част на Китай. За първи път съм в Австралия. Завършила съм един от най-добрите университети в Китай със степен магистър в научната област. След като завърших образванието си, работих като научен сътрудник, а след това като инвестиционен консултант. През 1997 г., след като боледувах от хепатит С в продължение на 5 години, 4 години от които не бях способна да работя, започнах да практикувам Фалун Гонг: древна медитативна практика за подобряване на тялото, ума и духа. Тя се основава на универсалните принципи "Истинност, Доброта, Търпение". След точно един месец болестта ми изчезна, силата ми се възвърна и най-после отново бях здрава. Трудно е да се опише колко щастлива се чувствах.

Голямо бедствие сполетя Китай, когато през юли 1999 г, правителството реши да забрани Фалун Гонг. Оттогава хиляди и хиляди практикуващи Фалун Гонг са подлагани на най-безмилостното преследване.

В около 2 часа сутринта на 13 април 2000 г., когато все още спях дълбок сън, бях внезапно арестувана от полицията и изведена от дома ми, като ме изпратиха в център за задържане за трети път, без никакво обяснение. Няколко дни по-късно полицаите ми показаха писмо, което бях написала до родителите на съпруга ми. В това писмо се опитвах да им обясня защо продължавам да практикувам Фалун Гонг. Това писмо беше заловено от полицията в интернет, когато е бил изпратено по електронната поща. Заради това писмо и защото отказвах да се отрека от Фалун Гонг бях осъдена на трудов лагер за една година.

По време на тази една година изстрадах и бях свидетел на различно невъобразимо нечовешко отношение от страна на полицията и на други престъпници, които бяха насърчавани да ни измъчват, за да ни "реформират". Бях пребивана и удряна с електрошокови палки, докато изпаднех в безсъзнание. Трябваше да стоя неподвижно и да клякам в продължение на шестнадесет часа на ден. В допълнение бях принудена да извършвам непоносимо тежък труд, като не ми позволяваха да се къпя или мия за продължителни периоди от време, като ме лишваха и от сън ... списъкът с мъчения продължава. Бяхме принудени да гледаме дори как измъчват други практикуващи. В един от случаите неомъжена жена, практикуващ лекар на около двайсет години, бе завързана за стол от мъже надзиратели, които я удряха с електрошокови палки по главата, гърдите и интимните части, докато тя не загуби контрол над отделителната си система.

Понякога квотата за производствен труд беше толкова тежка, че дори не се решавах да си измия ръцете, след като ползвам тоалетната, защото не можех да си позволи да изгубя дори и няколко минути време. Бях уморена почти до смърт. Интересното бе, че голяма част от продуктите, които изработвахме в трудовия лагер са изнасяни в чужди страни. Веднъж направихме 100,000 промоционални играчки зайци за влиятелна мултинационална компания. Затворниците разбира се не получавахме никакво заплащане. Вместо това често бяхме принуждавани да работим от 5.30 часа сутринта до 3 часа сутринта на следващия ден, за да изпълним нормата си. Понякога изобщо не ни позволяваха да спим. Ако не бях практикувала Фалун Гонг и нямах добро здраве, не можех да си представя как бих могла да успея да оцелея след всичко това.

Най-лошото нещо на трудовия лагер беше, че за да бъда освободена след изтичането на присъдата, бях принудена да подпиша така нареченото "писмо за реформиране" против собствената си воля. За мен това действие беше неописуемо непростимо и срамно. След това бях безмилостно преследвана от собствената ми съвест, ден и нощ. Този вид страдание чувствах най-тежко, повече отколкото ако бях убита или дори изнасилена.

След като успях да стигна до Австралия и споделих моята история на някои западни добросърдечни хора тук, много от тях ми задаваха същия въпрос: "Защо правителството прави всички тези неща на хора, които вярват в "Истинност, Доброта, Търпение" и които просто практикува медитация и правят упражнения по мирен начин? " Китайците рядко ми задават този въпрос, защото познават по-добре същността на тоталитарния режим. Или защото те самите, техните родители или баби и дядовци са претърпели поне веднъж различни видове малтретиране от страна на правителството. Те знаят, че едно правителство, което е в състояние да стреля по собствените си граждани, както направиха при избиването на студенти на площад "Тиенанмън" през 1989 г., е в състояние да извърши всичко. Добросърдечните западняците, които нямат житейски опит в страна, в която не се спазват основните човешки права, не могат да разберат защо китайското правителство иска да "унищожи" Фалун Гонг, както и аз или някой друг не може да си представи как терористите са успели да поддържат нормално състояние на съзнанието, когато са се насочвали към Световния търговски център, знаейки, че те също ще бъде убити. Как може правителство да преследва и тероризира милиони невинни хора, които защитават мирните вярвания ... вярвания, които са универсални и на тяхна база се изгражда хуманен и безопасен свят?! Много хора смятат, че основната причина за преследването е, че практикуващите Фалун Гонг бяха повече от членовете на китайската комунистическа партия. Когато завистта не може да се преобърне в доброта и рационалност, тя лесно може да се развие в зло, и злите хора разбира се ще гледат на добрите хора като на врагове.

Всъщност с аполитичния и ненасилствен характер на Фалун Гонг, практикуващите никога не сме участвали в никакви антиправителствени дейности. Аз лично не съм против правителството като такова и дори съм член на Китайската комунистическа партия. Но това, което прави сегашното правителство, водено от президента Дзян Дзъмин, е погрешно и зло. Всичко, което искаме, е основното ни човешко право да живеем, като свободно следваме убеждения си. Но стотици, ако не и хиляди практикуващи са загубили живота си за това основно право, а милиони са загубили свободата си. Точно сега, в този момент, десетки хиляди мои съпрактикуващи страдат и дори умират в различни затвори или трудови лагери в Китай ... страдание и смърт в тишина. Сред тях е и моята собствена по-малка сестра. Тъй като нашите принципи учат на ненасилие при всички обстоятелства, аз се страхувам, че ако хората от Китай и останалия свят не чуят истината, може да последва още една хуманитарна катастрофа. Това може да бъде спряно, ако китайското правителство осъзнае, че Фалун Дафа не представлява политическа заплаха и в действителност е добро за обществото.

Толкова се радвам, че днес ми се дава възможност да изнесе реч тук. Най-лошото нещо за Китай е, че всички медии са под стриктния контрол на правителството. Всички зли неща, които правителството казва за Фалун Гонг са напълно неверни. Те дори отидоха толкова далеч, че да създадат изфабрикувания инцидент със "самозапалването" на площад "Тиенанмън", тъй като не можеха да намерят нищо лошо за Фалун Гонг. Само чрез бруталното подвеждане на хората от цял свят китайското правителство може да продължи да се оправдава за тези толкова дълги и жестоки репресии. Срам за цивилизацията на целия свят е, ако бъде позволено това зло преследване да продължи. Така че аз съм тук, за да призова за помощ всички добросърдечни хора, особено работещите в медиите. Имам нужда от вашата помощ, за да разкажа моята историята и историята на милиони невинни хора на обществото, на вашите семейства и приятели. Моля, предложете ни вашата морална подкрепа, като подпишете петицията за спиране на преследването на Фалун Гонг в Китай, като пишете до вашите представители на правителството и ги помолите да говорят открито срещу нарушенията на човешките права в Китай. По този начин, вие ще спаси живота на хиляди и хиляди благородни и невинни хора и ще върнете щастието и мира на тях и техните близки.

Благодаря ви... благодаря ви с цялото си сърце.

Октомври 2001 г., Бризбейн, Австралия