Важни прозрения, придобити по време на самоусъвършенстването

Уважаеми Учителю, драги практикуващи!

Казвам се Соня Борозан и съм от Черна Гора. Практикувам Фалун Дафа от 2,5 години.

Миналата година реших да продължа висшето си образование. Бях наясно, че щеше да е трудно, защото трябваше да посветя времето си на учене и ходене на занятия, на изучаване на Фа и практикуване на упражненията, да ходя на работа, да ходя на курсове за чуждестранен език, домашни ангажименти и т.н. Но реших да се заема с всичко това и бях твърдо решена да го направя.

В „Джуан Фалун“ Учителят казва: „Казвате, че трябва да сте непоколебими и уверени. С тази решителност, ако наистина можете да сте твърдо решени в този момент, вие по естествен начин ще се справите добре, защото вашият шиншин вече ще се е подобрил.“

Не бях много заета в работата и имах доста свободно време. Когато нямах нищо друго за правене и бях сама в офиса, често правех упражненията.

Когато започнаха занятията в университета, нещата станаха по-трудни. Изведнъж, вече не бях сама в офиса, а дори и да бях – то беше за съвсем кратко време. Осъзнах, че беше време да премахна привързаността да спя твърде много и мисълта, че тялото ми се нуждае от 8 или 9 часа сън, за да функционира нормално.

Започнах да ставам в 5 ч. сутринта, за да правя упражненията и да изучавам Фа. Понякога се чувствах много изморена и сънлива, но като самоусъвършенстваща се, осъзнавах, че това беше само форма на намеса и наблягах на изучаването на Фа.

След това работата в офиса се увеличи, но аз разбрах, че трябваше да премина теста и се трудех усърдно.

В „Джуан Фалун“ Учителят казва: „Всеки има работа и трябва да я върши добре“.

Докато учех за изпитите, осъзнах, че не можех да разбера теорията, защото обикновено се занимавах с цифри и бях доста добра с тях. Започнах бавно да се паникьосвам, но после разбрах, че беше време да изучавам Фа повече. Щом започнех да изучавам Фа, нещата лесно се нареждаха във всички други аспекти. Преди ми трябваха 20 дни, за да науча нещо, което сега можех да направя за половината от времето.

Също така, изведнъж всички мои приятели започнаха да ми се обаждат, за да излизаме заедно повече и в началото им отказвах под предлог, че бях твърде заета. Много скоро разбрах, че това отношение не беше добро и че не трябваше да угаждам само на себе си. Помислих си, че в самоусъвършенстването нищо не се случва по случайност, така че имаше причина за техните обаждания. Когато приятелите ми звъннаха, аз ги попитах с кого щяхме да излизаме и те споменаха няколко души, които бяха нови в нашата група. Това бяха хора, с които не се бях срещала преди и установих, че това беше възможност за мен да им разкажа за Фалун Дафа. По този начин се опитвах да продължа да правя трите неща, които се изискват от Дафа практикуващите.

След известно време започнах да се чувствам изморена. Като самоусъвършенстваща се, осъзнах, че да си изморен е състояние на обикновените човешки същества. Съсредоточих се върху моето самоусъвършенстване и разбрах, че не се концентрирам достатъчно върху изучаването на Фа. Разбира се, след като коригирах това – всичко се подобри.

В „Джуан Фалун“ Учителят казва: „Когато в самоусъвършенстването дойде изпитание, ако все още се смятате за обикновен човек, бих казал, че вашият шиншин в този момент е паднал до нивото на обикновените хора. Поне що се отнася до този конкретен въпрос, вие сте паднали до нивото на обикновените хора.“

По време на студентските изпити често се натъквах на шиншин тестове. Когато някой преподавател ме питаше дали исках да опитам отново да се явя на изпит за по-висока оценка, чувствах че това беше изпитание за моята привързаност към високи оценки.

Водена от човешки представи, аз очаквах изпитите да са по-лесни, ако съм изпълнила много добре всичко по време на семестъра, но в действителност нещата бяха напълно различни. Осъзнах, че бях привързана към моите човешки представи и очаквания. Веднъж една преподавателка имитира реакцията ми, след като ме попита дали се радвам на оценката. Моите жестове подсказваха, че не бях щастлива, въпреки че оценката беше сравнително висока. След като тя ме изимитира, аз разбрах че трябваше да се потрудя и по отношение на поведението си.

Редовно посещавах груповото изучаване на Фа и тогава се появи предложение да го правим още един ден от седмицата. Първоначално не ми се искаше. Понякога нашето групово изучаване на Фа се протакаше до късно през нощта и трябваше да си преправям графика. Ставах рано сутринта – понякога към 4 часа, за да направя упражнеията, да изучавам Фа, да се подготвя за училище и след това да започна деня си.

В съзнанието ми се появяваха различни мисли – дори такива, да свърша първо всички останали неща и после да изучавам Фа. Но се научих да отхвърлям тези мисли и да слагам Дафа на първо място.

В „Джуан Фалун“ Учителят казва: „Някога Лао Дзъ направил следното изказване: „Когато мъдър човек чуе Дао, този човек ще го практикува прилежно“. Когато мъдър човек научи за Дао, той си мисли: „Най-после получих праведен метод за усъвършенстване. Защо да чакам, а да не започна да практикувам днес?“. Сложната обстановка според мен всъщност е нещо добро. Колкото по-сложна е, толкова по-велики хора ще произведе. Ако човек може да издигне себе си над и отвъд нея, неговото усъвършенстване ще е най-солидното.“

Посещение на „Шен Юн“

Мислех да заведа цялото си семейство да гледа спектакъл на „Шен Юн“, което означаваше да пътуваме до някоя от европейските страни, където имаше представление, и в която можехме да си осигурим билети и престой.

В „Джуан Фалун“ Учителят казва: “Правенето на добри дела създава бялата субстанция, тъй като бялата субстанция се придобива чрез понасяне на трудности, на нещастия или извършване на добри дела.“

Но за известно време ми беше трудно да организирам нещата. Самолетните билети бяха много скъпи и беше трудно да си позволим хотел. Търсех информация във всички държави, където имаше представления, но всичко беше много скъпо. Цените бяха високи, но това, което беше още по-трудно беше фактът, че аз бях човекът, който плащаше за всички разходи. По принцип аз съм много разумна, когато става дума за харчене на пари, но този път трябваше да бъда още по-стриктна със себе си. При мисълта, че трябваше навреме да организирам пътуването, получавах усещане за дискомфорт и болка в гърдите.

Един ден, докато търсех полети и хотел, имах видение, че болката в гърдите ми беше черна материя, която ставаше все по-гъста с всяка изминала минута. Моето разбиране беше, че това е карма, която ме притискаше. Погледнах навътре в себе си, защото болката беше много силна и разбрах, че това беше тревога.

Спрях всичко, което вършех и просто наблюдавах болката. Всичко това се случваше, докато бях на работа и продължи доста дълго време. Междувременно, колегите ми дойдоха в офиса и аз направих така, че те да не забележат какво се случваше. Продължих да гледам в себе си и установих, че имах голяма привързаност към моето семейство. В крайна сметка, щях да заведа всичките единадесет души да видят „Шен Юн“, защото не исках да пропусна никого.

След това се появиха най-различни мисли: защо реших да ги заведа точно в този момент? Аз съм много заета, имам да върша толкова много неща, не обичам да летя... Всички тези неща бяха мотиви, които моето семейство също често изтъкваше. Аз бях изпълнена с идеи, подхранени от моите предишни преживявания с тях. Но след като установих всичко това, черната материя започна бавно да излиза от гърдите ми и болката намаля.

В „Джуан Фалун“ Учителят казва: „Това е така, защото сме видели, че когато краката болят, черната субстанция се придвижва към тях. Тази черна субстанция е карма, която може да бъде елиминирана чрез страдание; тогава тя може да бъде преобразувана в дъ. Щом болката бъде почувствана, започва да се елиминира карма. Колкото повече карма идва, толкова повече болка чувстват краката. Следователно болката в краката не се появява без причина.”

Така че продължих да търся билети за „Шен Юн“ за всички в семейството ми. Изведнъж всичко се изчисти – намерих достъпни билети до Рим, добро настаняване в центъра на града и билети за спектакъла.

Месец преди да тръгнем, брат ми се сдобри с приятелката си. Междувременно, всички билети за „Шен Юн“ бяха разпродадени. Поканих и приятелката на брат ми да дойде с нас и мислех да й дам моя билет, така че да може да гледа спектакъла. Реших да не казвам на другите, че нямаше да гледам представлението. Опитах се да намеря още един билет, но без успех, така че се примирих с фактите. Но няколко дни преди полета, проверих интернет страницата на „Шен Юн“ и видях, че бяха добавили следобедно представление в същия ден! Бях толкова щастлива и разбрах, че това беше резултат от подредбата на Учителя.

Реакцията на моето семейство от спектакъла беше прекрасна. Баща ми обикновено е суеверен и не обича, когато цялото семейство пътува заедно. Но се съгласи на пътуването до Рим и докато бяхме там, всичко протече гладко.

В „Джуан Фалун“ Учителят казва: „Само когато вашият шиншин се подобри, можете да се асимилирате към характеристиката на Вселената и да премахнете различни човешки желания, привързаности и други лоши неща. Само тогава ще сте способни да изоставите лошите неща в себе си и да се издигнете, така че да не сте ограничавани от характеристиката на Вселената.“

Автомобилна катастрофа

В продължение на доста дълъг период от време в моето самоусъвършенстване, аз бях в ситуация, която не знаех как да разреша. В мен имаше определено усещане за студенина и дистанцираност, нещо, което беше трудно да се определи, но беше там. Също така, можех ясно да видя студенината и дистанцията и в другите.

Учителят ни учи във Фа, че каквото виждаме в другите е нещо, за което трябва да погледнем също така и в себе си.

Нямах представа какво трябваше да направя в тази ситуация, но знаех, че не беше нещо добро за един самоусъвършенстващ се. Това състояние на неяснота продължи дълго време и аз все още не можех да го разбера.

Един ден, докато шофирах от работа към вкъщи, претърпях автомобилна катастрофа. Колата зад мен караше много бързо и шофьорката не беше забелязала, че бях спряла, защото имаше редица от спрели коли пред мен. Колата й се блъсна в моята и това предизвика верижна реакция. В момента на удара напуснах моето физическо тяло и видях как главата ми се разлюля напред-назад от инерцията. Когато се върнах в тялото си, чух как колата форсираше, защото кракът ми все още беше на педала за газта. Излязох от колата и си помислих: „Чудесно, част от кармата е елиминирана“. Вътрешно изпитах известно задоволство.

В „Преподаване на Фа на срещата в Ню Йорк на 22 март 1997 г.“ Учителят казва: „Имаме много практикуващи, които са се изправяли пред някои опасни инциденти в хода на самоусъвършенстването си – произшествия с коли, падане от високи места и много други злополуки. Впоследствие нашите ученици са се чувствали щастливи – наистина си заслужава да бъдеш щастлив след това. Разбира се, както съм обяснил във Фа, това се равнява на изплащане на огромно количество карма, образувана в миналото, и може дори да се равнява на заплащане за живот. Ако за този живот наистина е било заплатено, вашето име е зачеркнато от Ада, защото вече сте платили за този живот.

Всъщност не мислете, че нищо не ви се е случило, след като сте били ударени – едно друго ваше „аз“, изградено от карма, наистина е умряло. Нещо повече, това тяло е имало мисли, сърце и крайници, които са били изградени от вашата лоша карма; то е умряло по време на злополуката и е било съставено изцяло от карма. Направили сме толкова огромна добрина за вас, премахнали сме такова огромно количество карма и сме заплатили животи с него – никой друг не прави това. Правим го само защото сте способни да се самоусъвършенствате. Когато го осъзнаете, няма да имате начин да ми благодарите.“

Моята кола беше силно ударена и отпред, и отзад, но колите пред и зад мен бяха само леко ожулени. Жената в колата пред мен каза, че почти не е усетила удара.

Изведнъж започнах да чувствам много остра болка във врата. Отхвърлих я с мисълта, че всичко ще е наред, защото бях практикуваща. Шофьорката в колата зад мен, която ме блъсна, не преставаше да гледа към мен. Тя видя, че не бях напълно във форма, но не каза нито дума. Жената от предната кола продължи да ми казва да отида в болница.Тя, както и всички други около мен ме съветваха, че трябваше да поискам компенсация за телесни повреди. Не го направих.

Когато дойде полицията, всичко, за което бях в състояние да мисля беше колко дистанцирана беше жената, която ме удари с колата. Продължавах да виждам себе си в нейното поведение, както и в това на полицая. Никой не изрази грижа за мен, те бяха дистанцирани и просто вършеха работата си.

След като приключих с полицията, си отидох пеша в къщи, защото живеех наблизо. Ходенето ми беше трудно, защото цялото тяло ме болеше. Когато се прибрах в къщи направих упражненията и по-късно същия ден отидох на групово изучаване на Фа, въпреки че не можех да се концентрирам.

На следващия ден ми се гадеше, имах болки в гърба и в ръцете, и ми беше трудно дори да държа главата си изправена. Колегите ми казваха, че трябва да отида на доктор, въпреки че се опитвах да скрия всички симптоми от тях.
На другия ден бях още по-зле. Беше ми трудно да стана от леглото, затова реших да прекарам целия ден в изучаване на Фа.

На третия ден бях напълно здрава.

Мислих много за поведението на шофьорката, която ми удари колата. Не можех да разбера защо се държа по този начин, но тогава една местна практикуваща сподели разбирането си с мен и установих, че имах грешно разбиране за Шан. Аз мислех, че Шан е нещо, което се случва по естествен начин в самоусъвършенстването, но това, което практикуващата каза, беше следното: „Учителят ни казва да усъвършенстваме Шан“. В този момент се просветлих до значението или до процеса за усъвършенстване на Шан и имах видение как черупка, която обграждаше тялото ми, бавно се разпада.

След това преживяване общуването ми с други хора се подобри значително. Също така, не видях повече резервираност или студенина в другите.

Благодаря, Учителю!

Благодаря, колеги практикуващи!

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Прага на 29.09.2018 г.