Дарвин и пропуските в неговата Теория за еволюцията

(част 2)
 
Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

Minghui.org

Теорията за еволюция чрез естествен подбор е изправена пред много предизвикателства oткакто Чарлз Дарвин я публикува през 1859 г. в книгата си „За произхода на видовете“. Теорията противоречи на различните вероизповедания, а съвременните научни открития доказват, че трите елемента, които свидетелстват за еволюцията (а именно: анатомия, сходство на ембрионите и археология), са безпочвени. Молекулярната биология и генетиката допълнително показват, че теорията за еволюцията е невъзможна. Всъщност, дори самият Дарвин бил колеблив и се съмнявал, когато за първи път изказал хипотезата за еволюцията.

Въпреки това, след като книгата „За произхода на видовете“ е публикувана през 1859 г., тя бързо привлича голямо внимание. Карл Маркс, който 11 години преди това е публикувал „Комунистическият манифест“, я одобрява и през 1860 г. пише, че „книгата на Дарвин е много важна и ми служи като основа на естествените науки за класовата борба в историята“.

И Дарвин, и Маркс са израснали в религиозни семейства и в ранните си години са изучавали теология. Въпреки това те създали двете атеистични системи, съответно еволюционната теория и комунизма. Един от монасите в Монгла, Мианмар, казал, че Дарвин е превъплъщение на цар-демон. Подобно на Маркс, той е дошъл на този свят, за да унищожи човечеството. Minghui.org е публикувал много статии, като например „Защо атеистичната Китайска комунистическа партия изисква от членовете си да се закълнат във вечна вярност?“, в които се анализират Маркс и комунизмa. В тази поредица от три части насочваме вниманието върху живота на Дарвин и неговата теория за еволюцията.

(Продължава от част 1)

2. Пропуски в Теорията за еволюцията

През 2001 г. в поредицата си „Еволюция“, PBS (Public Broadcasting Service*) съобщава, че почти всички учени в света вярват в теорията за еволюцията. Това предизвиква бурна реакция от страна на обществеността. През 2006 г. над 500 учени, всички с докторски степени, подписват декларация, в която публично изразяват своето скептично отношение към дарвиновата Теория за еволюцията.

„Дарвинистите продължават да твърдят, че нито един сериозен учен не се съмнява в теорията, но ето че 500 учени са готови да оповестят публично своя скептицизъм към Теорията“, отбелязва Джон Г. Уест, заместник-директор на Центъра за наука и култура към Института „Дискавъри“. „Усилията на дарвинистите да използват съдилищата, медиите и академичните комисии за потискане на несъгласието и задушаване на дискусиите, всъщност подхранват още повече несъгласието и вдъхновяват все повече учени да поискат да бъдат добавени към списъка“.

Австралийският молекулярен биолог Майкъл Дентън обобщава доказателствата срещу еволюцията в книгата си от 1986 г. „Еволюцията – една теория в криза“: „Никъде Дарвин не е успял да посочи нито един истински случай на естествен подбор, който действително да е довел до еволюционни промени в природата... В крайна сметка Дарвиновата теория за еволюцията не е нито повече, нито по-малко от големия космогенен мит на ХХ век“.

Всъщност, самият Дарвин е смятал еволюцията за хипотеза и се е надявал, че следващите поколения ще намерят доказателства за нея. Но се появяват все повече и повече противоречиви открития. Теорията за еволюцията представя идеята за преобразуване (трансмутация) на видовете чрез естествен подбор. Тя също така претендира за подкрепа от сравнителната анатомия, палеонтологията и ембрионалното развитие. Но съвременната наука вече не одобрява нито една от тях.

Сравнителна анатомия: Кръгов аргумент

Теорията за еволюцията предполага, че ако хората са произлезли от маймуните, те би трябвало да имат общи черти. Тъй като хората и маймуните наистина имат много общи неща, еволюционната Теория стига до заключението, че хората наистина са произлезли от маймуните.

Но подобна логика е погрешна и не може да се правят заключения, че маймуните са предци на хората само защото имат някои общи черти.

Един пример, който илюстрира това, е, че ако Джо е син на Джак, той трябва да е по-млад от Джак. Но не можем да приемем, че само защото Ава е по-млада от Амелия, тя е дъщеря на Амелия.

Но в сравнителната анатомия хомологията* се определя като сходство, дължащо се на общ произход, а наличието на хомология се използва като доказателство за общ произход. Джонатан Уелс, автор на „Икони на еволюцията – наука или мит“ смята, че това е „кръгов аргумент, маскиран като научно доказателство“.

Измамата за ембрионалното развитие

През 1866 г. германският биолог Ернст Хекел предлага идеята за повторението, т.е. ембрионалното развитие на висшите организми ще възпроизведе процеса на еволюция от нисши към висши видове. Например, докато човешкият ембрион се развива в матката, той трябва да е преминал през различни етапи на еволюция, като например да има хриле като риба, опашка като маймуна и т.н. Това е класически случай на кръгова аргументация, при която се използва Теорията за еволюцията, за да се докаже теорията за еволюцията.

Ранният опит на Хекел е доста подобен на този на Дарвин. По желание на баща си той учи медицина в колежа, но биологията му харесва повече. Когато Дарвин публикува „За произхода на видовете“ през 1859 г., Хекел завършва докторантурата си по зоология и става верен поддръжник на Дарвин.

Историците отбелязват, че Хекел е бил не само биолог, но и страстен художник, който обръщал внимание на много фини детайли в творбите си. За съжаление, той използвал тези свои умения, за да изкривява изображения на ембриони в подкрепа на хипотезата си за повторяемост. Например, рисувал човешки ембриони така, че да приличат на риби и умишлено, и с измама променял човешки и кучешки ембриони, нарисувани от други учени, за да увеличи приликите между ембрионите на различните видове и да скрие разликите между тях.

През 1866 г. Хекел публикува набор от 24 рисунки на ембриони в „Обща морфология на организмите: общи основи на науката за формите, механично обоснована от теорията за потомството, променена от Чарлз Дарвин“. През 1874 г. той отново включва тези изображения в по-популярната си книга „История на сътворението“. В тях той умишлено променя трите етапа на развитие на ембриона на риба, саламандър, костенурка, пиле, прасе, крава, заек и човек. По-късно тези рисунки са включени в учебниците по биология, като заблуждават поколения ученици, които не знаят истината и сляпо вярват в Теорията за еволюцията.

През 1997 г. британският ембриолог Майкъл Ричардсън организира учени от 17 институти да изследват ембрионите и процеса на растеж на 50 различни гръбначни животни, като внимателно ги наблюдават и записват. През август 1997 г. те съвместно публикуват резултатите в статия за списание „Анатомия и ембриология“, озаглавена „Няма силно запазен ембрионален стадий при гръбначните животни: последици за съвременните теории за еволюцията и развитието“. Те установяват, че Хекел не само е добавял и заличавал, но и променял структурите на ембрионите.

„Противно на неотдавнашните твърдения, че всички ембриони на гръбначни животни преминават през стадий, в който са с еднакъв размер, ние откриваме повече от десетократна вариация в най-голямата дължина в стадия на опашната пъпка“, пишат авторите. „Нашето изследване сериозно подкопава достоверността на рисунките на Хекел, които не изобразяват запазен стадий за гръбначните животни, а стилизиран ембрион на амниота*“.

В книгата си „Началото на човешкия живот“ от 1977 г. германският ембриолог Ерих Блехшмидт доказва с подробни данни, че всички човешки зародиши от самото начало са човешки структури. Говорейки за теорията на Хекел, в книгата е написано: „Така нареченият основен закон на биогенетиката е погрешен. Никакви „но“ или „ако“ не могат да смекчат този факт. Той не е дори в малка част верен или верен в друга форма. Той е напълно грешен“.

Изводи от палеонтологията

Теорията за еволюцията очертава дълъг процес на развитие на живота от прост към сложен чрез естествен подбор. Той е описан като „еволюционно дърво”, в което организмите се развиват от нисши към висши организми. Все повече археологически открития обаче доказват, че Теорията за еволюцията не може да се оправдае. Например, археолозите Майкъл А. Кремо и Ричард Томпсън изброяват 500 случая, които противоречат на Теорията за еволюцията, в книгата си от 1994 г. „Скритата история на човешката раса: излиза наяве голямо научно прикриване“. Намерените в много части на света реликви доказват, че човешката цивилизация е съществувала още преди десетки хиляди или дори стотици милиони години.

Ето няколко примера. Според еволюционната теория на Дарвин, човекът се е появил преди около 10 000 години, а първите живи организми са се появили преди не по-късно от 580 милиона години. Въпреки това, през 1972 г. в Република Габон, Африка, е открит ядрен реактор, построен преди 2 милиарда години; през 1880 г. в подножието на планината Тайбо в Калифорния, САЩ, са открити много изящни каменни инструменти, датиращи отпреди 55 милиона години; през 1968 г. археологът Ю. Друе открива няколко различни вида метални тръби във варовиков слой във Франция, а възрастта на скалния слой е 65 милиона години; купчина железни копия, открити от американския геолог Вирджиния Стин-Макинтайър, са изработени преди 250 000 години.

Археологическата общност също така е открила, че много видове са „отказали“ да еволюират след стотици милиони години. Това несъмнено е още един тежък удар върху Теорията за еволюцията. Например, фосилите на минога*, открити във Вътрешна Монголия, могат да бъдат проследени до ранната креда преди 125 милиона години. Изследователи от Канзаския университет в САЩ установяват, че днешните миноги нямат стадии на развитие; морфологичните характеристики и навици на живот са такива, каквито са били преди 125 милиона години. Каква разлика! Освен това, учените са открили и пчели, които са опрашвали преди стотици милиони години; папрати, които не са се развивали от близо 200 милиона години, както и чифтокопитни, които не са променили навиците си за чифтосване от 400 милиона години.

По въпроса за прехода от маймуни към хора учените еволюционисти все още не са успели да открият вкаменелости на преходния вид „маймуноподобен човек“. В резултат на това някои учени прибягват до умишлени или неумишлени академични измами. Вкаменелостта от прехода маймуна – човек, „Човекът от Ява“, за която се твърди, че е открита през 1892 г., се оказва парче от череп на маймуна и кост от човешки крак на разстояние 40 фута (12 м.) един от друг; вкаменелостта на маймуноподобния човек „Луси“ се оказва изчезнала маймуна - астралопитек, която няма нищо общо с човека; от 1861 г. насам палеонтолозите последователно откриват шест вкаменелости на „археоптерикс“, които предизвикват сензация в света и се превръщат в модел на преходни видове между птиците и влечугите, но 5 от тях по-късно са припознати като изкуствени, а откривателят на останалата вкаменелост категорично отказва всякаква идентификация. Първоначалният „откривател“ признава една от причините за фалшификацията - той твърде много вярвал в еволюцията.

3. Молекулярна биология

Теорията на Дарвин за еволюцията е публикувана през 1859 г. През 1866 г. австрийският католически монах Грегор Мендел публикува статията „Опити върху хибридизация на растенията“, която дава началото на генетиката. Но приносът на Мендел е открит едва половин век след смъртта му. По-късно съчетаването на еволюцията и идеите на Мендел формира неодарвинизма на съвременния синтез. През 50-те години на ХХ век американецът Джеймс Уотсън и британецът Франсис Крик откриват триизмерната структура на двойната спирала на ДНК с помощта на рентгенова микроскопия. Крик установява процеса на синтез от ДНК до РНК и след това до белтък (протеин). По онова време много учени смятат, че естественият подбор се осъществява чрез генни мутации. Но по-внимателното разглеждане на биологичната система показва, че тя е твърде сложна, за да бъде създадена чрез случайни мутации.

Сложност и системност на едноклетъчните камшичета (флагелум)

Камшичето е дълга и тънка белтъчна молекула, която расте на повърхността на много едноклетъчни организми и някои многоклетъчни организми. Нейната структура е много подобна на тази на двигателя, включваща статори, ротори, главни валове, лагерни втулки, свързващи щанги, регулиращи и спирачни системи и т.н. Дължината на камшичетата е около 15 000 нанометра, а диаметърът на най-дебелата част е около 20 нанометра. Скоростта на „двигателя“ на камшичетата е от порядъка на 100 пъти в секунда, а управлението е прецизно и може да спира и да се завърта в рамките на една четвърт от кръга.

Обикновените бактериални камшичета могат да изминат разстояние, което е от 60 до 100 пъти по-голямо от дължината на собственото им тяло за една секунда, което далеч надминава това на гепарда. Бактериалните камшичета се смятат за най-ефективните и сложни молекулярни „двигатели“ и наномашини в природата, както и за едни от най-сложните белтъчни машини, способни да се въртят от 300 до 2 400 оборота в секунда. Поради високата си сложност и система, „двигателят“ на камшичето винаги е бил труден момент в изследванията на микробиологията, биохимията, биофизиката и структурната биология.

Изображение на камшиче.


Как се е развило камшичето? Трудно е да се обясни с еволюционната теория на Дарвин. „Двигателят“ на камшичето е съставен от около 50 части и около 30 вида белтъчни молекули. Те трябва да бъдат систематично комбинирани и да съществуват едновременно според специфичния вътрешен механизъм, за да действат нормално. Във всеки случай е невъзможно да се започне от проста структура, еволюирала стъпка по стъпка. Подобно на швейцарския часовник, без която и да е част той не може да работи нормално. Той може да бъде произведен и монтиран само по строги процедури и не може да се развива спонтанно и случайно.

Клетките - фабрики за несводима сложност*

В сравнение с камшичето структурата и действието на клетката са много по-сложни както от физическа, така и от биохимична гледна точка.

Под контрола на ДНК във всяка клетка могат да се произвеждат стотици хиляди белтъчни молекули, като общият им брой е десетки милиони. Клетките се делят веднъж на всеки няколко часа. Тази ефективност на производството зависи от много усъвършенствани „производствени линии“ като в съвременна мащабна фабрика, която включва интелигентност, информация и цифровизация. Разполага с цехове, производствено оборудване, офиси за опаковане, контролни центрове, съобщителни платформи, транспортни системи и станции за изхвърляне на отпадъци. Съществуват цялостни функции и ясно разделение на подсистемите на труда.

Изображение, което показва, че
човешките клетки работят като фабрика.


Използвайки примери за зрението, кръвосъсирването, клетъчния транспорт и други, професорът по биохимия Майкъл Бехе открива, че биохимичният свят се състои от множество химични машини с фино настроени взаимозависими части. Той нарича това несводима (ненамалима) сложност.

„Абстрактно, може да е изкушаващо да си представим, че несводимата сложност просто изисква множество едновременни мутации - че еволюцията може да е много по-шантава, отколкото сме си мислили, но все пак възможна. Подобно позоваване на грубия късмет никога не може да бъде опровергано“, пише той в „Черната кутия на Дарвин: Биохимичното предизвикателство пред еволюцията“. „Късметът е метафизична спекулация; научните обяснения се позовават на причини“.

Еволюция чрез генни мутации - необходими са 10 трилиона земни тела

Освен археолози и биолози, някои математици също поставят под въпрос Теорията за еволюцията. През 50-те години на ХХ век американският инженер по проекта „Манхатън“, Станислав Улам, смята, че от математическа гледна точка в ДНК има голямо количество жизнена информация и природата не може да разчита изцяло на случайни процеси за създаване на такава информация.

Американският молекулярен биолог Дъглас Акс също прави своите изчисления, като приема, че като се започне от раждането на Земята чак до наши дни, всички атоми на Земята се използват за образуване на аминокиселини и всички аминокиселини участват в експериментите с пермутация (редица от елементи) и комбинация на случайни мутации. Ако експериментът се повтаря всяка минута, за да се получи нормална белтъчна молекула чрез случайни мутации, за него са необходими 10 трилиона земи, които да правят експеримента едновременно. Очевидно е, че това е невъзможно.

През 2019 г. Бехе публикува нова книга със заглавие „Дарвин отстъпва (деволюира): новата наука за ДНК, която поставя под съмнение еволюцията“. „Като система на естествен подбор, действаща върху случайни мутации, еволюцията може да помогне нещо да изглежда и да действа по различен начин. Но еволюцията никога не създава нещо органично“, пише той.

Всъщност мутацията е процес на деволюция - увреждане на клетките в ДНК, за да се създаде нещо ново на най-ниските биологични нива. „Един процес, който толкова лесно разрушава сложни машини, не е такъв, който ще изгради сложни, работещи системи“ - заключава Бехе.

------------------------------------------------------------------------------------
PBS* - американска обществена телевизионна мрежа

Хомология* (биология) – сходство в белезите, дължащо се на техния общ произход, потекло

Амниот* - амниотите са група гръбначни животни, имащи възможност за сухоземно размножаване

Минога* – безчелюстни животни, неправилно определяни като риби, едни от най-кръвожадните същества на планетата

несводима сложност* - сложност, която не може да бъде намалена или съкратена

(Продължaва)

Връзка към източника: https://en.minghui.org


Гледните точки, изразени в тази статия, представляват собствените мнения или разбирания на автора. Цялото съдържание, публикувано на този уебсайт, е защитено с авторски права от Minghui.org. Екипът на Minghui ще изготвя подбор от своето онлайн съдържание редовно и при специални случаи.

* * *

Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.