Млада практикуваща: Учителят ни чака в края на този изключителен път

Аз съм млада Дафа практикуваща, започнах да изучавам Закона с майка ми, когато бях на шест-седем години. По това време не бях много прилежна, макар винаги да се считах за практикуваща. Едва неотдавна започнах да полагам повече усърдие в практиката.

Един път майка ми донесе брошура с разясняваща истината информация. Прочетох я и вниманието ми бе привлечено от една история на практикуващ. Той постоянно искрено повтарял в сърцето си „Фалун Дафа е добро. Истина, Доброта, Търпение са принципите на Вселената” и Учителят му помогнал да разкрие мъдростта. По това време преминах в девети клас на средното училище и се притеснявах, страхувайки се, че не мога да достигна най-добрите ученици, чувствах много силна намеса. Мислех също, че съм млада практикуваща и казах на майка ми, че старателно ще изучавам Закона и ще стана истинска Дафа практикуваща.

След това започнах да уча книгата „Джуан Фалун” наизуст. Малко след това майка ми каза, че трябва да изпращам праведни мисли, защото Учителят ни е помолил за това. Отначало не исках да правя това, но намеренията ми се измениха напълно, след като с мен се случиха някои събития.

Един път седях на леглото и изпращах праведни мисли. Когато държах дланите си в положение лотос, видях група от много на брой змиеподобни чудовища. Имаше много чудовища с по три очи между лотоса, образуван от дланите ми. Сетих се, че дядо ми е разказвал за млад практикуващ, който видял такава картина по време на изпращането на праведни мисли. От любопитство аз бързо съединих дланите си. Постепенно тези чудовища започнаха да се смаляват и накрая съвсем изчезнаха. След като отново отворих дланите си, демоните бързо изчезнаха в ръцете ми. От този момент разбрах, че ние изпращаме праведни мисли не само за да изчистим нашето собствено пространство, но и за отстраняване на злото в големи мащаби. След това започнах да отделям повече внимание на изпращането на праведни мисли.

Друг важен момент в процеса на изучаване на Закона – трябва да вярваме абсолютно в Учителя и Дафа.

Един път, когато изпращах праведни мисли, видях между дланите си „Буда” в бели дрехи, който започна да се уголемява. Тогава си спомних думите на Учителя от „Джуан Фалун”:

„Никоя среща с просветлени от други школи не бива да те разколебава – усъвършенствай се само в една школа. Не бива никой Буда, никой Даос, никой просветлен или демон да повлияят на решителността ти – тогава има надежда за успех”. (Шеста лекция)

Казах на този т.нар. Буда: „Независимо дали си добър или лош, трябва да си отидеш. Аз имам Учител”. Още докато завърша фразата, „Буда” изчезна.

Един път очите ми бяха подути и бях в ужасно състояние. Когато изпращах праведни мисли за изчистване на собственото ми пространство, чух глас, който каза: „Ще ти помогна да го изчистиш”. Аз веднага отговорих: „Не се нуждая от вашата помощ. Имам Учител, който ще ми помогне”. После видях пред мен да стои Учителят, който беше облечен в жълта дреха и държеше ръката си във вертикална позиция пред гърдите. Той се усмихна и кимна с глава. После очите вече не ме боляха.

Ако обръщаме сериозно внимание на изучаването на Закона, Учителят ще ни открие знанието. В началото на семестъра оценките ми не бяха много добри. Въпреки че много се стараех, положението продължаваше да се влошава. Но преди последните изпити старателно изучавах Закона и не се притеснявах както преди за резултатите. Затова бях много спокойна и не се занимавах в последната минута истерично, както правех преди. По време на изпита седях спокойно на мястото си и изпращах праведни мисли за отстраняване на злото в моето пространство. Не мислех за оценката и след изпита. В резултат, показателите ми се подобриха много и дори заех осмо място в класа си.

Учителят също изчисти тялото ми и се чувствах прекрасно във всички отношения. Дори започнах да изглеждам по-добре. Външността ми се подобри откакто започнах да изучавам Закона. Миглите ми станаха по-гъсти и пъпките по лицето ми намаляха. Всичките ми съученици боледуват често, а аз – много рядко.

Един път, по време на изпращането на праведни мисли, видях как ми пораснаха две големи крила. Точно като на птиците, те се разтваряха нагоре-надолу. Чувствах се много лека, все едно можех да излетя. Понякога, по време на ходене, чувствам как сякаш излитам малко над повърхността, а краката ми едва докосват земята. Мислех си обаче, че е по-добре да не правя това, тъй като можеше да изплаша хората около мен.

През тази година преминах в десети клас на средното училище и тъй като ми беше необходимо повече време за домашните работи, съкратих времето за изучаване на Закона. Майка ми се развълнува и ме помоли да гледам лекцията Преподаване на Закона от Учителя на австралийските практикуващи. След това в мен възникна чувство на вина и съжаление. Учителят толкова много е понесъл за нас. Как аз все още не мога да бъда прилежна? Учителят се вълнува за нас!

Реших, че няма да подведа Учителя и отново ще започна старателно да изучавам Закона. В този ден, когато след обед изпращах праведни мисли, видях сцена, в която хора събираха реколтата с голям ентусиазъм. В небето неочаквано се появи червен дракон, всички хора избягаха и изображенията избледняха. Тогава се появи жълт дракон и те се преплетоха един в друг. Жълтият дракон захапа червения за шията и той умря. Тъмното небе се проясни и картината отново стана ярка и красива. Няколко човека в полицейски униформи се превърнаха в тъмна вода, която веднага се изпари. Жълтият дракон направи няколко кръга и отлетя.

Тази нощ, когато изпращах праведни мисли, видях много хора, летящи в небето, обкръжени от лотосови цветя. Летяха нагоре и все по-нагоре. Аз бях сред тях. Попитах се защо това се случва толкова бавно? И изведнъж отлетях много далече, само докато размахах няколко пъти с крила. Много хора летяха в тази посока. В края на сияещия път ни чакаше Учителят. Всички хора застанаха на колене. Учителят се обърна и всички отлетяхме с Учителя.

В този момент бях много развълнувана, тъй като разбрах, че мога, заедно с Учителя, накрая да се върна вкъщи!

По http://ru-enlightenment.org/docs/2008/0109/7782096.htm