Моят опит от самоусъвършенстването

Казвам се Сибил и съм Дафа практикуваща от Швейцария.

Получих Фа през 2004 г. Съпругът ми и аз пътувахме из Индия, търсейки духовно просветление. Практикуващи от Бангалор ни научиха на упражненията, представиха ни книгата и ни съпътстваха в нашия процес много внимателно. Тогава чухме най-важното изречение: изучавайте Фа, изучавайте Фа, изучавайте Фа. Това беше много поучителен начален период с много Шиншинг тестове. Понякога мислехме, че сме в пералня, която е включена на най-високата скорост.

Този напрегнат период в Индия, в който успяхме да придобием опит в утвърждаването на Фа, ни мотивира да променим живота си в Швейцария основно. Така, в началото оставяхме нашите роднини и приятели понякога по-скоро с негативно впечатление, защото бяхме прекалено крайни. Случайно, в нашата първа година на самоусъвършенстване нямахме връзка с други практикуващи от Швейцария, дори и по интернет. Трябваше да четем сами всички джингуини (кратки статии, написани от Учителя – б.пр.) и се питахме дали изобщо има други практикуващи в Швейцария.

Следващата година отново отидохме за четири месеца до Индия, за да направим интензивно изучаване на Фа и подкрепим Учителя по време на Фа-коригирането. Посетихме много училища и често трябваше да прекарваме нощта на земята, което изчисти нашата привързаност към комфорт.

Сърдечността на индийците и многото невероятни истории, които преживяхме, обаче, засилиха нашата вяра в Дафа. Тогава директорът на училището ни попита: „Вече казахте ли на хората около вас вкъщи за Фалун Гонг?“ Трябваше да признаем, че не бяхме много активни. Тогава получихме нашето първо мъмрене: че сме били много егоистични, че сме получили толкова добро нещо, а дори не сме искали да го споделим с другите. Това беше като пробив във съзнанията ни: от сега нататък ние също искахме да взимаме участие във Фа дейности в Швейцария.

Вероятно имахме нужда от тази първа година, за да съзреем, защото, когато се прибрахме вкъщи, намерихме правилните контакти и се срещнахме с практикуващи, за да изучаваме Фа заедно и да организираме информационни дни. Тъй като бяхме практикували първоначално сами, забелязахме разликата веднага, в смисъл, че е много въздействащо, ако няколко практикуващи четат заедно или правят упражненията.

Стъпка по стъпка много неща станаха по-ясни, например, че трябва да се оженим, за да потвърдим връзката ни пред божествата. В много отношения бяхме повлияни от обикновеното общество и не бяхме ориентирани. Чрез изучаване на Фа, осъзнахме как да се справяме с много неща в ежедневието.

Когато бях бременна, бях много активна при популяризирането на „Шен Юн“. От ултразвуковата снимка видяхме, че нашият син седеше в лотосова позиция, а с ръцете си правеше Хъ-шъ. Това беше ясен знак за мен, че той ни е избрал, защото е избрал Дафа родители, за да стане самият той Дафа практикуващ. Животът с дете е много хубав, тъй като ме предизвиква през цялото време да практикувам Истинност, Доброта, Търпение. Ако синът ни плаче, мога да изпея „Фалун Дафа е добро“ и той се успокоява отново много бързо. Получаваме много комплименти, че той е много жизнерадостен и добър. Мога да повиша толерантността и търпението си много енергично, тъй като не само действам според собствената си воля, но трябва да се справям и с факта, че винаги има още един човек наоколо, чиято воля не е осмислена и ще бъде изказана веднага.

Чрез работата си за популяризирането на „Шен Юн“ успях и да науча много.

Мисля, че имаше много добро сътрудничество между практикуващите. Когато продавахме билети, всяка вечер организирахме среща на екипа, където обсъждахме кой ще работи следващия ден и къде, и с кого трябва да отиде. Освен това, се научих да изоставя моите привързаности с кого предпочитам да работя, в кой град и по кое време ми изглеждаше най-удобно. Въпреки това, често изглеждаше, че нещо се променяше спонтанно и така се научих да сътруднича безусловно, защото винаги се случваше нещо, различно от предвиденото.

Накрая, винаги стигахме до правилното място и забелязвахме, че съществуваше дълбока съдбовна връзка. Също така опитът, който придобих с различните практикуващи, и това, че обменях опит с тях, обогати живота ми.

Популяризирайки „Шен Юн“ и знаейки, че Учителят ни напътства и вече е аранжирал всичко, преживяхме най-невероятните срещи. Малко преди шоуто да започне, наистина имахме чувството, че всички жители на града са информирани. След като срещнехме някого, той ни обясняваше, че вече е получил брошура или е гледал видеото в търговския център, или е получил информация от хора пред театъра.

Винаги, когато участвах активно, веднага срещах някакви препятствия, колкото по-активно, толкова по-големи ставаха те. Забелязах, че действаха огромни сили, и осъзнах голямото значение да бъдеш наясно и да имаш силна воля. Ние сме много силни с Фа и Учителя и следователно трябва да имаме достатъчно силна вяра във всяка ситуация. Само по този начин невъзможното става възможно. Често съм наблюдавала тази силна вяра в други практикуващи и това ме е мотивирало много да практикувам също с вяра. С тази вяра в Учителя, безусловното сътрудничество без егоизъм и желанието да спасяваме хора, които чакат, трудният път става лесен.

Благодаря ти, Учителю, за твоето напътствие и огромното състрадание, благодаря и на всички практикуващи за опита, който имаме и споделяме заедно.