Самоусъвършенстване с бебе и „The Epoch Times“

Уважаеми Учителю,
уважаеми приятели практикуващи,

Самоусъвършенствам се в Дафа от 2004 г. През последните 4 години живея със съпруга си, също практикуващ, в Девън и Корнуол, така че по-голямата част от нашето самоусъвършенстване се извършва физически извън голямото тяло от практикуващи. Това донесе предизвикателства в самоусъвършенстването ми, но вярвам, че това е подредба на Учителя, за да ми помогне да елиминирам привързаностите си. Днес, бих искала да споделя с вас някои от моите преживявания в самоусъвършенстването по това време.

Преди синът ми, който сега е на 2 години, да се роди, имах относително комфортен живот.Живеех с родителите си временно, докато се опитвах да си намеря работа, и така имах много време да върша неща за Дафа. Първоначално, бях много прилежна и ентусиазирана и организирах, и взимах участие в много дейности по разясняване на истината. Започнах собствен бизнес за редактиране и няколко месеца по-късно открих, че съм бременна. Все още имах доста време през деня, тъй като работата ми не беше много, и съжалявам, че не използвах по-добре това време, преди синът ми да се роди.

След като се появи синът ми, разбира се, бях много заета да се грижа за него и станах по-малко прилежна в практика си и изучаването на Фа. Когато идваше време за праведни мисли, нещо винаги се намесваше и аз не можех да го преодолея. След три месеца започнах да работя отново и имах много повече работа от преди, така цялото ми време бе заето с грижи за бебето или работа. По това време започнах да работя и за версията за Обединеното кралство на „The Epoch Times“.

Когато синът ми беше на почти една година, си купихме собствена къща, което означаваше, че вече нямах всекидневната физическа подкрепа на родителите си за грижите към него.

Когато се преместихме в къщата, времето ми стана дори още по-ограничено. Сега трябваше да изпълнявам всички задължения на съпруга и майка, да ръководя бизнеса си и бях станала по-натоварена с работата си за „The Epoch Times“. Да открия време да изучавам Фа и да правя упражненията е ежедневна борба.

Винаги съм искала деца, но реалността на ролята на „майка“ не беше нещо, което откривах за приятно. Защо? Защото е тежка работа и изисква себеотрицание. Изведнъж можех да оценя собствената си майка повече и гледайки жени с по-големи деца, тяхната доброта и отзивчивост блестеше, предизвикана от годините на грижа за децата им. Аз все още съм в началото на майчинството и привързаността към „аз“ е още силна. Без сина си можех лесно да продължа да живея спокоен живот и никога да не подобря характера си.

Вместо да приветствам възможността да се самоусъвършенствам, започнах да негодувам, че вече нямах време за себе си, защото трябваше да работя всяка нощ до късно, трябваше да планирам живота си около бебето, да се храня, когато той искаше да яде, да правя нещата, които той искаше да прави. Много майки, които съм срещала, дават децата си на детегледачки, за да могат да си починат – аз можех да направя същото, но по някаква причина силно се съпротивих на това, вярвайки, че е традиционно майчино задължение да отгледаш дете, и тъй като работех от къщи, не можех да оправдая това да го оставя на грижите на някой друг. Сега всички майки в публиката тук вероятно си мислят: „О, спри да хленчих и се заеми с това!“ И да, това е, до което се просветлих най-накрая, и сега, когато започна да съжалявам себе си, си спомням думите на Учителя: „Добрият човек винаги изпитва милосърдие. Без недоволство и омраза той приема страданията като радост.“ („Сфери“ от „Есенции за по-нататъшно подобрение“).

Синът ми също ме научи да си прехапвам езика и да мисля, преди да говоря, тъй като трябваше да му давам добър пример. Той ме учи и на търпение, и какво е истинско състрадание. Ако се ядосам, дори и да е само в сърцето ми, неговото поведение ще стане много по-лошо. Наскоро, преди лягане, той беше изморен и раздразнителен и се нарани, но не ми позволи да го успокоя, тъй като аз също бях изморена и раздразнителна. Веднага след като промених сърцето си към истинско състрадание и спрях да мисля за себе си или колко труден беше той, неговото поведение незабавно се промени и той стана спокоен и ми позволи да го занеса в леглото. Надявам се да мога да запомня да нося това спокойствие в сърцето си през цялото време. Осъзнах, че само когато се изостави „аз“, можеш истински да се грижиш за дете и за всички съзнателни същества, както практикуващ би трябвало.

Бих искала да споделя малко за работата си с „The Epoch Times“. Започнах да пиша за вестника през 2005 г. и преминах през много конфликти с редактора си по онова време, заради егото си и утвърждаването на себе си. Когато първоначално започнах да пиша за „The Epoch Times“, мислех, че съм страхотен научен писател, с широки познания, и исках да пиша интелектуални статии. Всичко, което предавах, беше разкъсвано и сериозно редактирано. Бях доста разстроена, защото си мислих, че работата ми е добра и с висок стандарт, но се бях провалила по много точки. Първо, на нивото на обикновените хора, „The Epoch Times“ има много широка аудитория, затова статиите трябва да бъдат писани просто и ясно. Второ, аз се опитвах да утвърдя себе си, вместо да се хармонизирам с другите практикуващи и „The Epoch Times“; това, което мислих, че е страхотно, не беше това, което се изискваше. Трето, опитвах да изтъкна колко забележителни бяха моите човешки познания. Четвърто, не мислех за нуждите на другите: за служителите на „The Epoch Times“, които трябваше да редактират статиите ми, и за читателите, които трябваше да ги четат. Това беше проявление на егоизъм. Пето, бях привързана към репутация – не исках името си върху нещо, което беше написано зле (от моя гледна точка), тъй като бях научен сътрудник – ами ако някой, който ме познава, го прочетеше!

След като се просветлих до всички тези неща, започнах да се опитвам да пиша статиите си, колкото можех по-добре, следвайки всички журналистически насоки и тези на „The Epoch Times“ и мислейки много да направя възможно най-лесно за служителите да сглобят статията и дали читателите биха я разбрали и харесали. Веднага средата се промени – статиите вече не бяха толкова много редактирани, негодуванието, което изпитвах към редактора, се стопи и формирах наистина много конструктивно партньорство с него, и почувствах силно усещане за спокойствие и че наистина помагам, а не затруднявам вестника.

От това изживяване научих и ценен урок, че можеш да промениш средата единствено чрез самоусъвършенстването си.

Радвам се, че бях в състояние да се усъвършенствам през това, и така сега самата аз съм редактор. Никога не съм преследвала която и да е роля във вестника – те ми се предлагаха, веднага щом бях психически подготвена и бях изоставила привързаностите, свързани с това да искам определена работа – което е подредба на Учителя. Например за известно време работех като коректор за вестника и чувствах, че върша добра работа и че имаше много грешки, които не бяха коригирани всяка седмица в другите раздели. Веднага след като превъзмогвах егото си, манталитета за самоизтъкване и раздразнението от грешките на другите хора, и се научих да уважавам работата на другите, получих телефонно обаждане, чрез което ми предлагаха работата на главен коректор за вестника за Обединеното кралство. Същото се случи и с работата за научен редактор – веднага след като бях готова, работата ми беше предложена.

Сега в работата ми на редактор и коректор, често откривам грешки в статиите и отново започвам да се чувствам недоволна от другите хора, мислейки си защо не можеха да вършат по-добра работа! Това беше напълно погрешно отношение, несъстрадателно, и отново е проява на моето его и чувствата за самомнение и утвърждаване на себе си. Най-накрая осъзнах, че няма смисъл да се оплаквам на съпруга ми за това, или да се оплаквам на други служители на „The Epoch Times“, и със сигурност няма смисъл да се опитвам да получа някакви похвали или да покажа колко добра бях – затова започнах просто да поправям грешките, които откриех, и да върша най-добрата работа, която можех, заради вестника и читателите. В крайна сметка, това не е обикновен вестник и ако нашите мисли са добри и чисти, докато работим по него, със сигурност ще има добър ефект.

Малко след като осъзнах това, Учителят изнесе лекция във Вашингтон, окръг Колумбия. Бях изумена, че в нея той говореше точно за това. Ето два кратки цитата от „Бъдете по-прилежни“:

„В действителност обаче, като Дафа практикуващ, ако в такива случаи мислите ви са праведни и това, за което мислите, е самоусъвършенстване, е това да сте отговорни и как това е нещо, което трябва да се направи добре, тогава трябва тихо да поемете това, което според вас се нуждае от подобрение, и да го направите добре. Ето всъщност как един Дафа практикуващ трябва да се справи с това. Ако всички Дафа практикуващи успеят да се справят с нещата по този начин, със сигурност всичко ще върви изключително добре.“

„Ако успеете спокойно да завършите това, което забележите, че липсва; спокойно да направите каквото би трябвало и спокойно да направите нещо добре, когато откриете, че е било свършено незадоволително, тогава множеството от Богове ще изпита огромно възхищение към вас и ще възкликне, че този човек е просто изключителен.“

Има много неща, в които все още има нужда да се подобрявам, особено в изпълнението на трите неща добре, и благодаря на Учителя и всички практикуващи от Обединеното кралство, че продължават да бъдат с мен, въпреки многобройните недостатъци. Надявам се, че ще използвам времето си в бъдеще по най-добрия начин и изпълня обета си към Учителя.

Благодаря ви.