Историята за самоусъвършенстването на Буда Миларепа (част 8)

Minghui.org

През цялата история Хималаите са били район с много самоусъвършенстващи се. Хората там водят обикновен, скромен живот и всеки пее и танцува. Те също така почитат Буда Фа. Преди почти едно хилядолетие в този регион е имало един самоусъвършенстващ се, наречен Миларепа. Докато на множеството Буди и Бодхисатви им е отнело много животи и са преживели много нещастия преди да се самоусъвършенстват до Съвършенство, Миларепа е постигнал равностойна могъща добродетел в един живот и по-късно е станал известен като основател на Бялата Секта на Тибетския Будизъм.

(Продължение от Част 7)

Речунгпа попитал:
- Учителю, как се самоусъвършенствахте в аскетична практика? Къде практикувахте?

Миларепа отвърнал:
- На следващата сутрин синът на учителя подготви за мен торба с печено ечемичено брашно и пакет с хубава храна като дар. Той ми каза: "Това е за твоята практика. Моля те, обещай да не ни забравиш." Взех тази храна и отидох да медитирам в една пещера в планината зад къщата ми. Разбърквах много пестеливо брашното с вода, за да се храня. След известно време тялото ми отслабна, но практиката ми се подобри значително. Самоусъвършенствах се по този начин няколко месеца и в крайна сметка изядох всичката храна. Тялото ми беше твърде слабо, за да продължа. Помислих си, че трябва да поискам малко масло от як от някоя ферма, както и малко печено ечемичено брашно. Трябва да предпазя тялото си от гладна смърт, за да мога да продължа да се самоусъвършенствам.

Слязох от планината до едно близко пасище, където видях шатра от козина на як. Застанах пред шатрата и попитах: "Благодетелю, би ли дал малко масло на един йога?". Оказа се, че това е шатрата на леля ми и тя позна гласа ми. Разгневена тя насъска едно раздразнено куче да ме нападне. Бързо хвърлих няколко камъка срещу кучето, за да се защитя. Леля ми взе един кол, който подпираше шатрата от козина на як, и се втурна към мен карайки се: "Ти, прахоснико! Враг на роднините си! Демон на селото! Засрами се! Какво правиш тук? Никога не съм мислила, че едно семейство може да има син като теб!".

Тя продължи да ме хока и завъртя кола, за да ме удари. Аз се опитах да избягам, но тялото ми беше отслабнало от недохранването. Спънах се в един камък и паднах в една малка рекичка. Леля ми продължи да вика и започна да ме удря с кола. Продължих да се боря и успях да се изправя. С ръка върху бастуна и целият в сълзи запях.

Момичето, което излезе заедно с леля ми, чу песента ми и не можа да сдържи сълзите си от съчувствие. Леля ми също беше смутена и се върна в шатрата. Тя помоли момичето да ми даде една кожена торба с масло и сирене. Тръгнах си от шатрата на леля ми накуцвайки и продължих да прося, шатра след шатра. Не знаех кои са тези хора, но всички те ме познаваха. Виждайки ме да идвам, всички те ме оглеждаха внимателно и ми даваха много добра храна. Мислейки за това как леля ми се отнесе към мен, се страхувах, че чичо ми също ще ми причини трудности, затова си помислих, че би било по-добре да отида да прося храна някъде другаде. Носих тази мисъл да поискам повече храна до следващото село.

Кой би могъл да знае, че тъй като старата къща на чичо ми беше разрушена, той се е преместил в това село преди много години. Отидох до вратата му несъзнателно. Чичо ми ме видя и подскочи: "Копеле! Прахоснико! Толкова съм стар и ми останаха само няколко кости. Но ти си този, когото чакам цял живот!". След това той взе камъни и ме замери с тях. Аз побързах да избягам. Чичо ми се втурна обратно в дома си и взе лък и стрела. Той излезе крещейки: "Ти безскрупулен прахоснико! Не нанесе ли достатъчно вреди на това село?! Хей, съседи и роднини, излезте бързо! Нашият враг е тук!". Чувайки виковете на чичо ми много млади хора излязоха, за да му помогнат да ме замеря с камъни. Всички те бяха понесли загуби заради мен в миналото. Виждайки тази лоша ситуация се боях, че ще ме бият до смърт. Затова се престорих, че жестикулирам от гняв и виках: "Учители и божества! Този самоусъвършенстващ се попадна на врагове, които искат да отнемат живота му! Божествени покровители, моля ви, отвърнете на тези камъни с тъмни стрели! Дори ако умра, божествените покровители няма да умрат!"

Чувайки тези думи всички се уплашиха и обуздаха чичо ми. Някои хора, които ми съчувстваха, дойдоха, за да помогнат в уреждането на неразбирателството. Онези, които хвърляха камъни по мен, също се приближиха, за да поискат прошка. Всички ми дадоха много храна, освен чичо ми, който отказваше да направи компромис или да ми даде някаква милостиня. Взех храната и бавно се прибрах в пещерата. Мислейки, че присъствието ми в близост до това село ще им причини гняв и дискомфорт, се чудех дали не трябва скоро да напусна това място.

През онази вечер имах сън, в който изглеждаше, че едно знамение ми казваше да остана още няколко дни преди да си тръгна. И така реших да го направя. След няколко дни Джеси дойде с много хубава храна и вино. Като ме видя, тя просто ме прегърна и започна силно да плаче. Докато ридаеше, тя подробно разказа как е починала майка ми и как сестра ми е отишла да се скита далеч от дома. Чувайки техните трагични преживявания не можах да се сдържа и също заплаках от болка.

След известно време сдържах сълзите си и попитах Джеси: "Още ли не си се омъжила?". "Хората се страхуват от твоите божествени пазители и никой не смее да се омъжи за мен. Всъщност, дори ако някой искаше да се омъжи за мен, аз не искам да се омъжвам! Ти практикуваш праведен дхарма и това е толкова прекрасно."

Джеси помълча известно време и след това ме попита: "Имаш ли план за твоите дом и земя?".

Знаех какво имаше предвид. Помислих си: "Да оставя този светски живот и да се откажа от семейство, за да следвам праведен дхарма беше изцяло в резултат на великодушието на учителя Марпа. Джеси трябва да има положително разбиране на Будисткия дхарма. Това би било най-добре за нея. Тя трябва сама да реши как да се справи с тези светски въпроси. Трябва ясно да и обясня всичко това.

Казах ѝ: "Ако срещнеш сестра ми Пета, моля те, дай ѝ къщата и всичката земя. Преди това можеш да се насладиш на тази семейна собственост. Ако се потвърди, че Пета е мъртва, тогава аз ти давам къщата и земята."

"Не ги ли искаш за себе си?"

Аз отвърнах: "Аз се самоусъвършенствам в аскетична практика и живея като плъх или птица, така че земята не ми е от полза. Дори ако притежавах цялото имущество на този свят, все пак нямаше да мога да взема нищо със себе си, когато умра. Ако се откажа от всичко в този момент, ще бъда щастлив в бъдеще, както и сега. Това, което правя, е противоположно на това, което правят светските хора. Така че отсега нататък, моля те, не се отнасяй към мен като към обикновен човек."

Тя каза: "Не одобряваш ли всички останали хора, които практикуват дхарма?"

Ако човек изучава дхарма с цел да стане известен, той ще преподава писанията и ще обяснява дхарма. Той е щастлив, когато неговата секта печели и се радва, когато другите губят. Това означава, че той просто преследва слава и лична печалба. Те просто носят жълта роба и само твърдят, че изучават дхарма. Аз съм против такива хора. От друга страна, ако подбудата на човек е чиста и искрена, тогава без значение в коя секта е, той се придвижва към Бодхи и аз абсолютно не съм против него. По тази причина не одобрявам онези, чиито намерения са фундаментално нечисти.

Джеси каза: "Никога не съм срещала или чувала за някой толкова разорен и дрипав като теб, който да изучава дхарма. Кой клон на Махаяна следваш?".

"Този е най-свещеният от всички методи. Той се отнася до това да изоставиш осемте светски грижи и да постигнеш Съвършенство в един живот."

"Твоите думи и поведение са различни от тези на всички други учители. Изглежда, че или единият или другият греши. Ако приемем, че и двете са дхарма, аз все още харесвам повече техния."

Аз отговорих: "Не харесвам тези учители, на които държите вие, светските хора. Съдържанието на техния дхарма е същото като на моята. Но ако някой носи жълта роба и все още е воден от осемте светски грижи, това е по същество безсмислено. Дори ако този човек не се вълнува от Осемте Светски Вятъра, относителното време необходимо на този човек да постигне Съвършенство, е коренно различно. Може да не разбираш това положение. Накратко, ако можеш да бъдеш решителна, би било най-добре да се стремиш да практикуваш дхарма. Ако не можеш, трябва просто да отидеш и да се погрижиш за земята и къщата."

Джеси каза: "Не искам къщата ти и земята ти. Можеш просто да ги дадеш на сестра си. Аз ще практикувам дхарма, но не мога да практикувам твоя метод за самоусъвършенстване." Тя си тръгна след като каза това.

След няколко дни леля ми чула, че вече не искам къщата и земята. Тя се учудила и си помислила: "Макар че той каза, че следва думите на своя учител и не иска имота, трябва да видя дали това е истина." Затова тя дойде да ме види с храна и вино. Когато ме видя, тя каза: "Племеннико, не бях права преди няколко дни. Ти си дхарма практикуващ, така че, моля те, имай търпение и ми прости. Искам да обработвам полето ти за теб и да ти плащам рента всеки месец. В противен случай би било жалко земята ти да пустее. Какво мислиш?

Аз казах: "Чудесно! Имам нужда само от един кхал (около 25 до 30 паунда) зърно всеки месец. Можеш да задържиш останалото." Леля ми си тръгна доволна и щастлива.

След два месеца леля ми се върна и ми каза: "Всички хора казват, че ако някой обработва полето ти, твоите божествени пазители ще се разгневят и ще направят магия. Моля те, не прави магия!".

"Защо бих направил магия? Ти имаш добродетел, така че, моля те, не се тревожи. Просто обработи полето и ми донеси храна."

Тя каза: "Ако е така, ще се чувствам спокойна. Можеш ли да ми обещаеш?"

Помислих си: "Защо иска от мен да направя това? Дори и да има лоши намерения, това неблагоприятно положение можеше да стане приятно." Затова дадох обещание и тя си тръгна радостна.

Продължих да практикувам в пещерата. Въпреки че давах всичко от себе си, все още не успявах да достигна до добродетелта на вътрешната топлина. Докато размишлявах какво да правя, през онази вечер имах сън. В този сън видях как обработвам поле, което беше много кораво. Беше трудно да копая независимо колко усилено се опитвах. Точно когато бях на път да се откажа, учителят Марпа се появи в небето и каза: "Синко! Работи усилено в орането! Докато се движиш храбро напред, независимо колко е трудно, ще успееш." С тези думи учителят Марпа започна да оре отпред, а аз започнах да ора отзад. Разбира се, по-късно полето беше покрито изобилно с посеви.

Събудих се и бях много щастлив. Но като помислих за това по-късно осъзнах, че сънят е просто проявление на моите навици. Дори един светски човек може да не го приеме на сериозно. Ако се радвам заради един сън, не е ли твърде глупаво това? Независимо от това знаех, че това беше вид знамение и че със сигурност ще придобия добродетел, ако продължа усилията си да напредна.

По онова време вече имах намерение да практикувам в пещерата Дракар Тасо (пещерата Бялата Скала Конски Зъб). Точно тогава леля ми дойде да ме посети с три доу печено ечемичено брашно (всяко доу е около десет литра), износено палто, парче плат и топка от масло и мазнина. Тя презрително ми каза: "Това са нещата, които получи за продажбата на земята. Моля те, вземи ги и отиди на някое отдалечено място, където не мога да те видя или чуя, защото всички селяни казват: „Топага навреди на нашето село толкова много, а сега ти го повика обратно. Той вероятно ще убие всички в селото. Ако не го прогониш, ще ви убием и двамата!" Затова дойдох специално тук, за да ти кажа това. Моля те, най-добре ще е да отидеш някъде надалеч. Ако предположим, че трябва да останеш тук, те може и да не ме убият, но със сигурност ще убият теб."

Знаех, че селяните не биха казали нищо такова. Ако не бях истински дхарма практикуващ, не бих ѝ позволил да влезе във владение на земята, както ѝ бях обещал по-рано. Въпреки че бях обещал да не правя заклинание, това не означаваше непременно, че тя можеше да завладее земята ми чрез измама. Помислих по този начин и казах на леля ми: "Аз съм самоусъвършенстващ се, а за един самоусъвършенстващ се е изключително важно да устоява на унижение. Ако не можеш да толерираш нещастието, как може това да се нарече устояване на унижение? Ако трябваше да умра тази вечер, не само тази земя, но и всичко в този свят би било безполезно за мен. Устояването на унижение е най-критично за един дхарма практикуващ, а ти лельо, си моя противник, който да усъвършенства способността ми да устоявам на унижения. Причината, поради която можах да попадна на праведна дхарма, беше също и заради теб и услугите на чичо ми. За да ти върна услугите се надявам и двамата да постигнете Съвършенство в бъдеще. Не само, че не искам земята, но мога да ви дам и къщата."
След това запях една песен:

„Осланяйки се на благоволението на учителя,
аз живея в планината свободен и неокован;
Благословиите и премеждията на ученика
са напълно ясни на учителя.

Светските хора са дърпани от карма,
неспособни да избягат от живота и смъртта;
Ако съм алчен за светските тревоги,
няма да има надежда, тъй като душата ми е изгубена.

Светските хора са заети да натрупват карма,
която води до страдания в по-ниските сфери;
Алчността и сляпото увлечение,
водят човек в горящия пламък.

При търсенето на имущество и богатство,
често възникват конфликти, което създава врагове;
Доброто вино е като отрова.
този, който пие, намира освобождаването за трудно.

Леля ми много обича парите,
алчна в неуморното събиране на имоти;
Стисната за земни неща,
тя може да се превърне в гладен призрак накрая.

Това, което леля ми каза,
е най-вече клюкарене;
Изговарянето на повече думи като тези,
ти причинява истинска болка...

Цялата ми къща и земя,
са предадени на леля ми;
изучавам дхарма с чисто съзнание,
Съвършенството ще бъде постигнато.

Предлагайки спасение на онези, които страдат,
докато трудността идва от кармичната намеса;
Издигам се нагоре като практикуващ,
чиято вътрешна природа е останала непоклатима.

Благословен със състрадание,
се моля за подкрепа от учителите;
Свободен и неокован,
живея тук в планината.”

"Племеннико, хората като теб са истински самоусъвършенстващи се!" Доволна и щастлива тя слезе от планината.

След като бях подложен на такива раздразнения, ненавистта ми и желанието ми да напусна този земен свят станаха по-силни от всякога. Ето защо отказването от къщата и земята не беше кой знае какво за мен. Мислех си веднага да отида до Дракар Тасо, за да медитирам. Тази пещера беше мястото, където започнах да практикувам, докато не завърших практикуването, така че по-късно всички я наричаха „Скалната Пещера на Започването”.

На следващия ден взех нещата, които бях получил от продажбата на земята, заедно с някои различни лични вещи, които обикновено носех със себе си, и отидох до Дракар Тасо призори, преди всички да се събудят. Дракар Тасо беше пещера подходяща за живеене. След като пристигнах, постелих твърдо парче кече и сложих малка рогозка върху него, като мое място за медитация. След като организирах всичко необходимо, изпях един обет:

„Преди да постигна Съвършенство,
се заклевам да остана тук;
Независимо от глада и студа,
няма да ходя за дрехи или храна.

Ако се разболея,
няма да сляза за лечение;
Понасяйки страдание, по-скоро бих рискувал живота си,
отколкото да сляза от планината, за да търся лекарство.

Дори и за кратък миг,
никакви светски ползи за това физическо тяло;
Само чрез тяло, реч и съзнание,
човек може да се стреми към велико просветление.

Искрено се моля на учителя
и на всички Буди в десет посоки;
Моля ви окажете голяма подкрепа,
за да не бъде нарушен този обет.

Искрено се моля на всички дакини,
заедно с божествените покровители;
Помогнете ми с тази предопределена връзка;
Направете този обет моя крайна съдба.”

След това се заклех:„Преди моето завършване и великата ми реализация няма да сляза от планината за храна, дори ако гладувам до смърт; Няма да сляза от планината за дрехи, дори ако умра от студ; Няма да сляза от планината да търся лекарство, дори ако загубя живота си от заболяване. Решително изоставям всичко свързано с този живот и светския свят. Тялото ми, речта ми и съзнанието ми ще останат непоколебими, преследващи единствено Съвършенство. Надявам се, че учители, дакини и божествени покровители ще ми помогнат да постигна това. Ако наруша този обет, бих предпочел да умра, отколкото да остана с човешко тяло, което не се усъвършенства в праведен дхарма. Ето защо, ако не изпълня обета си, се надявам, че Будите и божествените пазители незабавно ще сложат край на живота ми; след като умра бих искал учителят да ми помогне да се преродя като човек, който може да практикува праведен дхарма.”

След като дадох обета, изяждах само малко количество печено ечемичено брашно всеки ден. Ден след ден продължавах аскетичната практика.

Дори и с помощта на медитацията Махамудра, физическата ми сила беше недостатъчна поради липсата на храна и енегията ми и дишането ми не бяха хармонизирани. В резултат на това не можех да генерирам вътрешна топлина и ми беше много студено. Затова се помолих на учителя за помощ. Една нощ с ярки усещания, като че ли видях учителя Марпа в ритуал за отдаване на почит, заобиколен от много дами. Един човек попита: "Какво трябва да направи Миларепа, ако не може да генерира вътрешна топлина?". Учителят Марпа отговори: "Той трябва да практикува по такъв и такъв начин."

След това той демонстрира специална позиция за медитация. След като се събудих, последвах инструкцията му, за да извърша запечатването на шестте пещи (вид специален стил на сядане). След като настроих енергията, контролирах дишането си и потиснах безцелните си мисли, съзнанието ми се успокои и беше породена вътрешна топлина. След една година реших да изляза на разходка и да посетя селото. Когато се канех да тръгна, си спомних обета, който бях дал по-рано.

Така че се окуражих и така продължих смело да напредвам усърдно, без почивка, ден и нощ. Постепенно напредвах все повече и повече и по този начин изминаха още три години. Въпреки че консумирах само по един кхал печено ечемичено брашно на година, то постепенно намаля в продължение на няколко години. Накрая нямах какво да ям и видях, че ако продължа по този начин ще умра от глад. Помислих си, че светските хора преследват пари неуморно с това скъпоценно човешко тяло. Те се радват на малко печалба и се разочароват от малко загуба. Те са толкова жалки. Дори златото в трите хиляди свята е нищо в сравнение с постигането на Съвършенство. Ако не успея и загубя това човешко тяло напразно, наистина би било толкова жалко. Така че трябваше ли да изляза за малко храна, за да продължа живота си? След това си припомних обета, който бях дал по-рано. Трябваше ли да сляза от планината или не? След като го обмислих отново и отново осъзнах, че излизането в този момент не би било за удоволствие; по-скоро би било за да се сдобия с храна за моето самоусъвършенстване. Така че нямаше да се смята за нарушаване на обета, а беше нещо, което трябваше да направя. За да си намеря храна, за да практикувам дхарма, излязох от Дракар Тасо.

Това място беше открито поле, където можех да виждам надалеч. Слънчевата светлина беше топла, имаше чиста рекичка и всичко беше покрито с прекрасна трева и зелена коприва. Виждайки това бях много щастлив, като си мислех: "Сега мога да оцелея, като се храня с коприва и вече няма да се налага да слизам от планината за храна." Оттогава насам, чрез яденето на коприва живеех в оскъдица и продължих да се самоусъвършенствам.

След дълго време, дрехите, които имах, всичките се износиха. Тъй като ядях само коприва измършавях, а косата ми и порите ми позеленяха. Докато си мислех за писмото от учителя, го сложих върху главата си, чувствайки се много щастлив. Въпреки че нямах нищо за ядене, се чувствах щастлив и заситен, сякаш току-що бях ял някаква вкусна храна. Чувствах се много доволен и ми беше приятно. Помислих си да отворя писмото, за да го прочета, но едно знамение показа, че все още не беше време за това, така че не го отворих. По този начин измина още една година.

Един ден дойде група ловци с ловни кучета. Те не бяха намерили никаква плячка и някак си влязоха във входа на моята пещера. Като ме видяха, те се уплашиха и извикаха: "Ти човек ли си или призрак?".

"Човек съм. Аз съм човек, който практикува самоусъвършенстване."

"Защо изглеждаш по този начин? Защо е зелено цялото ти тяло?" – попита един от тях.

"Храня се с коприва от дълго време и затова изглеждам така."

"Къде е твоята храна за практикуване на самоусъвършенстване? Заеми ни храната си, за да се нахраним и ще ти се отплатим с пари по-късно. Ако не ни дадеш храната си, ще те убием!". Те претърсиха цялата пещера и гневно ме заплашваха.

"Нямам нищо друго освен коприва. Ако имах, не бих го скрил, защото вярвам, че хората само дават храна на самоусъвършенстващите се като дар и със сигурност не ограбват храната на самоусъвършенстващите се."

Един от ловците попита: "Каква полза има от даването на дарове на самоусъвършенстващите се?".

"Даването на дарове на самоусъвършенстващите се ще ви донесе благословии." – отвърнах аз.

Той само се засмя и каза:"Добре. Чудесно! Ще дойда и ще ти дам дар!". Вдигна ме от мястото за сядане и ме хвърли на земята. След това ме вдигна отново и ме пусна, като ме хвърли още веднъж. Бидейки вдиган и хвърлян по този начин, моето слабо и мършаво тяло разбира се не можа да го понесе и беше невероятно болезнено. Въпреки че ме унизиха по този начин, в сърцето ми се надигна състрадание към тях. Чувствах, че те са изключително жалки и не можах да сдържа сълзите си."

Друг ловец, който седеше настрани и не ме беше обидил или подмятал, каза: "Хей! Не правете това. Той наистина е аскетичен практикуващ. Дори и да не беше, малтретирането на такъв изнемощял човек нямаше да ви направи герои. А и стомасите ни не са гладни заради него. Спрете да вършите такива неразумни неща!". След това той ми каза: "Йоги, наистина ти се възхищавам и не те обезпокоих. Моля те, пази ме и ме благослови."
Ловецът, който ме малтретираше, каза: "Аз вече ти дадох дар, нагоре и надолу. Трябва да благословиш и мен!". Той се засмя и си тръгна.

Не хвърлих заклинание върху тях. Може би това беше наказание от Трите Скъпоценности (Буда, дхарма и монашеският орден на Будизма) или възмездие за собствените му зли дела; Чух, че един съдия е осъдил този ловец на смърт малко след това. Освен ловецът, който каза на другите да не ме малтретират, всички останали получиха сурово наказание.

(Следва продължение)

Линк към оригиналната статия: http://en.minghui.org